Производството на електроенергия у нас надхвърля в пъти потреблението на пазара и възможностите за износ. Затова в този уж печеливш бранш се налага спешно спиране на мощности от всички източници в страната, с изключение на водноелектрическите централи. Те работят на пълна мощност, за да стабилизират нивото на язовирите, което е почти до горе заради снеготопенето и дъждовете.
И докато от Електроенергийния системен оператор се опитват да направят тънкия баланс на системата без да застрашат сигурността и комфорта на хората, миньорите са изправени пред загуба на работата си, а на всички ни предстои нов удар по джоба. Какво се случва у нас и защо се стигна до тук?
Вътрешното потребление на електроенергия и износът на ток са спаднали през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2012-та година, съобщи ръководителят на централното диспечерско управление Митю Христозов.
„Със 7% е по-ниско потреблението тази година спрямо миналата година. Но износът е с около 30 и няколко процента по-нисък спрямо миналата година. Основният проблем се появи през март, когато се повишиха температурите, започна снеготопене и доста дъждове валяха. Потреблението рязко спадна. Така че през месец март има много по-голямо намаление на потреблението спрямо миналия март", обясни Христозов.
Тази ситуация изисква намаляване на производството на електроенергия, за да се балансира системата. В момента обаче задължително част от язовирите са пред преливане, а производството на електроенергия е добрият начин за регулиране на ситуацията освен контролираното източване.
Това обаче налага ограничаване на производството на ток от другите източници - от АЕЦ Козлодуй, въглищните централи и възобновяемите централи от слънце и вятър. Това изправя България пред коренно различна от досега познатата ситуация, заяви пред Дарик лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев.
„На практика цялата нормативна база в България е настроена в сектор енергетика какво да правим в случай, че не достига електроенергия. Сега обаче сме в парадоксалната ситуация какво да правим, когато имаме излишък. В тази система се е крало винаги, но вече дотолкова я изсмукаха системата, че тя започва да рухва. Последният тласък за нейното разпадане дадоха прословутите възобновяеми енергийни източници. Нищо лошо няма в това да имаме чиста енергия. Само че, когато пишеш правилата за тази чиста енергия, трябва да мислиш. Не може да се дават някакви чудовищни цени, защото, ако вие плащате по цените, които са дали на ВЕИ-тата, вашите сметки ще са по няколко хиляди лева. Затова, купувайки от тях много скъпо и - забележете, без право на обжалване, значи каквото произведат, всичко купуваш", добави Тренчев.
Високите цени на изкупуване на тока от възобновяемите централи - основно фотоволтаиците и вятърните паркове, води до финансови проблеми за ЕРП-тата и Националната електрическа компания, обясни пред Дарик Валентин Терзийски от асоциацията на енергетиците. В същото време АЕЦ и топлоелектрическите централи, особено държавната „Марица изток" 2, които произвеждат по-евтин ток, са принудени да намалят производството. Пред колапс ли е системата?
„За да бъдат предприети мерките, които вчера бяха оповестени, т.е. намаляване на мощността на двата ядрени реактора наполовина, грубо казано, естествено, че системата е стигнала до критична точка. Това не е традиционна мярка, това е извънредна мярка, която е с оглед точно избягване колапс на цялата енергийна система", каза Терзийски.
За да се излезе от тази ситуация, от НЕК предложиха да се намали производството на електричество от възобновяеми източници до временното спиране на 5-ти блок на АЕЦ Козлодуй, което ще е към края на април. Сред останалите мерки са топлофикациите да спрат работа и да започнат профилактика.
- Как цялата тази ситуация ще се отрази върху крайния потребител, върху цените, които той плаща за ток и за топлинна енергия?
- Към момента крайният потребител на електроенергия и на топлинна енергия няма да усети никаква разлика в сумите, които ще заплаща. Те ще бъдат съобразно количествата, които е потребил по действащите цени. Всъщност под тази повърхност тече един много негативен процес, който ще ескалира към 1 юли, най-вероятно, и той се обуславя именно от неефективност на системата като цяло, защото намаляването на двата хилядника на атомната централа, е направено освен поради факта, че по този начин ще успее да се овладее да не се получи колапс в системата, и по неикономически причини. Мярката с вчерашното ограничение на двата блока е освен техническа и икономическа, за да се минимизират загубите, които трупа НЕК. А загубите, които трупа НЕК, се отразяват на всички по веригата. В крайна сметка мисля, че ще стигнем до колосални суми на недостиг към новия ценови преглед от 1 юли.
- Т.е. не можем да се надяваме на ново намаление на цената на тока, но опасението от увеличението е реална?
- Да, така е.
По-високата цена на тока ще се отрази както на джоба ни пряко, така и по поскъпването на стоките и услугите на всички останали индустрии. Бизнесът ще бъде допълнително натоварен и вероятно ще намали още консумацията ток - т.е. производството или това, което е останало от него. Константин Тренчев уточнява:
- Можем ли да направим констатацията, че икономиката ни е спряла да работи?
- Общо взето едва-едва мърда. Има няколко големи предприятия, които дърпат, но в случая ние сме на 2000 мегавата потребление при 12 000 мегавата мощности.
Според Валентин Терзийски бизнесът консумира едва 40 % от тока, продаван от електроразпределителните дружества, което е показателно за състоянието на икономиката ни в момента.
С проблемите с ТЕЦ-овете обаче ще бъде сериозно ударен и един от доскоро печелившите браншове у нас.
„ТЕЦ-а, като не искат от него енергия, той започва да намалява. Те са вече под минимума. Разбира се, мините също започват да намаляват, защото ТЕЦ-ът е заринат с въглища. Следователно са засегнати и енергетиците, и миньорите. В цялата страна миньорите са около 15 000. Като сложим енергетиците, работата отива на 30 000. Като сложим и семействата, работата става съвсем дебела. Тъй че ние настояваме държавата да се вземе в ръце", каза още Терзийски.
В противен случай:
„За стачка не говорим, защото стачка значи спиране на работата. Ние така или иначе сме спрели. Обмисляме други форми на протест - гражданско неподчинение, преграждания, щуротии, а това са хора, които, първо, са обединени, второ, са решителни. Това да мъжаги, не са някакви флейтисти, които можеш да ги разгониш с двама-трима полицаи", добави Терзийски.
На нас ни остава да се надяваме, че решението няма да бъде и този път взето с нормативен акт, написан на коляно или с прах в очите на протестиращите или може би в дните преди 12 май трябва да ги наричаме „електората". Защо енергийната ни система стигна до там, че да произвежда много и скъпа енергия, а да няма къде да я реализира, докато по-евтините централи са на ръба на оцеляването и защо икономиката ни стигна до там, че да консумира по-малко ток? Отговорите могат да се потърсят в решенията, вземани години назад, но за които ще плащаме години напред.
