Често сме чували, че кризата е и възможност, но рядко сме наблюдавали реализацията на тази сентенция в реалността. Според лидера на партия „Нова алтернатива" д-р Николай Цонев е назрял моментът да поговорим и за новия модел на устройство на икономиката на страната ни. Пред студенти в УНСС, където Цонев е дългогодишен лектор, той представи своята визия за излизане на страната ни от кризата и създаването на устойчива пазарна икономика със социална отговорност.
Необходимостта от промяна на икономическия модел е обоснована от реалната ситуация у нас, смята е д-р Николай Цонев. „Икономиката колабира", категоричен е той. Цонев цитира данни на Българската стопанска камара, според които междуфирмената задлъжнялост възлиза на около 150 млрд. лева, а около 65 на сто от сделките са с просрочени плащания. Над два пъти повече са съдебните дела срещу длъжници, заведени през настоящата година в сравнение с миналата година. През миналата година към съда са се обърнали кредитори, които са искали да съберат общо около 12 млн. лв., докато тази година заведените дела за дългове са на стойност около 32 млн. лв., каза Цонев. Той допълни, че бизнесът дължи на служителите си заплати за общо около 57 млн. лв.
Цонев допълни, че реалната безработица надхвърля 15 процента, а младежката е 30 на сто. Ето защо е необходимо да се направят програми за обучение, както и за подкрепа на младите хора да имат работно място или възможност за почасова работа още по време на обучението си във ВУЗ-овете.
„Основният изход от настоящата криза се крие именно в актуализацията на икономическия модел на пазарна икономика със социална отговорност. Веднъж видели неговите предимства, гражданите на демократичните общества няма да се откажат да го защитят с голяма решителност. Новото в концепцията за пазарна икономика със социална отговорност за разлика от традиционното разбиране за пазарна икономика е в представата за свободния и отговорен гражданин, както и социалните цели на този стопански модел. Пазарна икономика със социална отговорност е свободен, основан на конкуренцията икономически ред, в чийто център стои самостоятелният, действащ на собствена отговорност индивид", коментира лидерът на „Нова алтернатива".
Цонев бе категоричен, че в тези условия държавата трябва да постави особен акцент върху здравеопазването и образованието. И още - трябва да се гарантира конкуренцията на пазара и ограничаването на монополите. „С други думи ролята на държавата да създаде благоприятна бизнес среда, а не да се намесва пряко в дейността на икономическите субекти. Необходимостта от изграждане на силен сектор на малки и средни компании при пазарна икономика и социална отговорност е приоритет на икономическата политика, защото именно те гарантират по-високата норма на заетост и по-успешното изпълнение на социалните цели на правителството за разлика от сектора на малките и средни фирми при направляващата пазарна икономика, където дейността на малките и средни компании са условия за успешното финансиране на едрия бизнес и по този начин способства за изпълнение не на социалните, а на икономическите цели на правителството. Това, което се получава на практика в момента в България, е, че прави политика и законодателство, обслужващо големите компании, а малкият и среден бизнес е подизпълнител на фирмите касички, в които се превеждат парите от обществените поръчки. Това е и причината, поради която малките и средни фирми не си получават парите по поръчките за големите инфраструктурни обекти и са на ръба на фалита", каза Цонев.
Земеделието и услугите не са достатъчни, за да може България да се превърне в силна и конкурентоспособна страна, смята още Николай Цонев. Ето защо е време отново да се обърнем към индустрията.
„Без силна индустриална основа модерното стопанство остава лесна плячка за непрестанните люшкания на глобалната икономика. Реиндустриализацията на България следва да бъде осъществена по три отделни, но допълващи се вектора. Първият вектор е обърнат към бъдещето и дава подкрепа на индустриите на бъдещето и тяхното развитие в страната. Тук са новите и информационните технологии, зелената енергия, био- и нанотехнологиите, софтуерно развитие, иновациите и тяхната свързаност с бизнеса. За да бъдем успешни тук, трябва да подкрепим максимално много вече съществуващи предприятия и предприемачи, но и да търсим ново поколение външни инвестиции. Вторият вектор е обърнат към подкрепата за вече съществуващи индустрии и подкрепа за тяхното развитие и разширяване. Тук са например химическата и фармацевтичната индустрия, производство на авточасти, лека промишленост и други. Третият вектор е свързан с обективната оценка на възможностите за съживяване на предишните индустрии, в които страната има история и традиции. Тук са машиностроенето и военната индустрия. Единствено подобен цялостен подход може да даде здрава основа за дългосрочната политика на реиндустриализацията", смята Николай Цонев.
Според лидера на партия „Нова алтернатива" именно това е пътят за постигане на устойчив икономически растеж и условия за по-добър живот на българите.
