Държавите членки на ЕС с равнище на младежката безработица над 25% да могат да стартират мерки за насърчаване на младежката заетост със средства от съществуващите структурни инструменти и Европейския социален фонд в сегашния програмен период. Това е предложил президентът Росен Плевнелиев на срещата на върха на Европейския съвет, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Високите равнища на младежката безработица в Европейския съюз беше основна тема на срещата на лидерите от съюза, в която за първи път се включи българският държавния глава. Предложението е получило подкрепата и на други държави членки и се очакват предложения на Европейската комисия в тази посока, е информирал Росен Плевнелиев на пресконференция след края на дискусиите.
Като по-малко реалистично е определил президентът другото си предложение - България да бъде включена в 16-милиардната програма на ЕК за насърчаване на младежката заетост, която в момента обхваща осем държави в ЕС с най-висока младежка безработица. В момента 27 на сто от младите хора в България са безработни, е припомнил държавният глава и е допълнил, че страната ни ще работи в следващия програмен период след 2014 година да бъде осигурена "гъвкавост" по отношение на програмите за насърчаване на младежката заетост с европейски средства.
На срещата на върха президентът още веднъж е подчертал необходимостта от баланс между фискалните политики и политиките на растеж. Росен Плевнелиев е припомнил, че България ще запази културата си на стабилност и ще се придържа към бюджетната си рамка.
"В България семействата и бизнесът имат около 60 млрд. лева кредити, които зависят от това доколко държавата излъчва сигнали за стабилност. Ако се харчи неразумно, цената ще я платят всички български граждани и това е ситуацията в цяла Европа", е предупредил президентът. Според него, ако средствата се инвестират "балансирано, с ясни и добри социални приоритети и с разумен дефицит, България ще може да направи крачка напред".
Президентът Росен Плевнелиев е обявил, че ще участва и в следващото заседание на Европейския съвет през май, когато ще бъдат разглеждани енергийни въпроси. Държавният глава е информирал, че предстои служебното правителство да подготви "пакет от законопроекти", свързани с въвеждането на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет. По думите на президента, предстои много техническа работа, с която страната ни трябва да отговори на европейските изисквания, сред които са отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК, както и на дружествата за пренос и тези за доставка на електроенергия. Държавният глава е посочил, че страната ни е сред последните, които все още не са въвели правилата на Третия енергиен пакет. Следващата седмица българска делегация ще бъде на работно посещение в Брюксел във връзка с българския план за въвеждането на принципите на либерализационния пакет. "Той е изцяло в интерес на всички български граждани и на предприятията, защото няма да зависим от един доставчик и от една тръба", подчерта Росен Плевнелиев.
Третият енергиен пакет включва директиви и регламенти на ЕС за пазарите на газ и електроенергия. Той влезе в сила през март 2011 година, като дотогава страните членки имаха възможност да транспонират изискванията в националните законодателства. През януари ЕК ни предупреди, че ни заплашват глоби заради непълното прилагане на пакета. От икономическото министерство тогава хвърлиха вината на държавния енергиен регулатор, а тогавашният негов председател Ангел Семерджиев, въпреки че отрече обвиненията към комисията, се раздели с поста си.
