Италианското правителство одобри на извънредно заседание късно снощи нови антикризисни мерки в навечерието на започващата среща на върха на Г-20 в Кан, предадоха световните агенции, като се позоваха на източник от кабинета.
От канцеларията на премиера Силвио Берлускони не разкриха конкретни подробности. Оттам обаче отбелязаха в изявление, че мерките включват ангажиментите, поети от Берлускони в писмото, изпратено от него останалите европейски лидери на 26 октомври.
Италианският премиер обеща тогава да направи пазара на труда по-гъвкав, да съкрати държавните разходи и да увеличи инвестициите в инфраструктурата. Други планирани мерки са разпродажбата на недвижими имоти държавна собственост и приватизиране на държавни компании, пише БТА.
В същото време правителството се отказа от намерението си да издаде декрет, с който щеше да прокара бързо спешните икономически реформи, за да успокои европейските партньори и
финансовите пазари. При такъв сценарий, парламентът трябва да одобри декрета в срок от 60 дни, за да се превърне той в закон. Вместо това реформите ще бъдат включени в поправка в закона за финансова стабилност, дебатите по която в парламента ще започнат следващата седмица. Плановете са тя да бъде допълнена от декрет-закон, който ще съдържа нови мерки.
Берлускони казал на продължилото два часа заседание, че ще увери лидерите от Г-20 в Кан, че законът за финансовата стабилност ще бъде приет до 15 дни, както е обещал на останалите лидери от ЕС. "Ще обясня, че Италия ще изпълни своите ангажименти към Европа", допълнил той.
Италия се озова вчера на първа линия пред атаките на финансовите пазари след изненадващото решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да свика референдум за новия европейски спасителен пакет за страната му. Лихвите по 10-годишните италиански държавни облигации се повишиха до 6,19 процента на вторичния пазар, като според експерти равнище над 6 процента е непоносимо бреме.
Третата икономика в еврозоната има колосален дълг от около 1900 милиарда евро (около 120 процента от брутния вътрешен продукт на Италия). Прогнозите на италианското министерство на икономиката от септември са за скромен растеж на БВП от 0,7 процента тази година и 0,6 процента през следващата.
Целта на антикризисните мерки е да бъдат убедени международните инвеститори, че Италия ще понесе бремето на своите задължения и няма да изпадне в нужда от финансова помощ, за разлика от други страни от еврозоната - Гърция, Ирландия и Португалия. Съдбата на Италия е от решаващо значение за 17-членната Еврогрупа, тъй като нейната икономика е много по-голяма от тези на въпросните три държави и спасяването й би струвало прекалено скъпо.
