Афера

Прокуратурата образува дело за присвояване по сделката за "Булгаргеомин"

26 септември 2007 17:26

Едва отшумя случаят с българските медицински сестри в Либия и оттам се зададе нова афера – този път чисто българска. Българин в Либия се опита да продаде държавно имущество за близо 1 милион долара на фирма, близка до семейство Кадафи, без да има пълномощно да се разпорежда с имуществото на държавната фирма „Булгаргеомин”. Фирмата се оказа в ликвидация, тоест и изпълнителният й директор не би могъл да разпродава имуществото й.

За по-малко от 1 милион долара българинът Никола Гаганелов, който от 15 г. е в Либия, се е опитал да продаде на либийска фирма сондите и оборудването на българската нефтена концесия, в което са вложени над 170 милиона лева от държавния ни бюджет. Либийската фирма обаче явно е имала информация, защото официалните органи на Джамахирията първи подават тревожен сигнал до нашето посолство в Триполи. Дипломатите се заемат, привикват Гаганелов на разговор, изискват печатите и документите на „Булгаргеомин” от него. Преди седмица незаконният договор за продажба на сондите е прекратен, като лично Гаганелов е бил изпратен от дипломатите ни да развали сделката.

Пълномощното на Гаганелов е отнето съвсем навреме, тъй като Либия дължи 10 милиона долара на „Булгаргеомин” за прокарани водни сондажи и съвсем не е ясно каква щеше да бъде съдбата им в неговите ръце. Българската прокуратура на 26 септември следобед образува срещу Никола Гаганелов дело за присвояване в особено големи размери от държавното задгранично дружество и вече е изискала от Либия спешната му екстрадиция в България, където той ще бъде разследван.

Как е започнала аферата „Гаганелов”, какво още е вършил той за 15 години в Либия, как българските дипломати са извадили на светло опита му за незаконна продажба на нефтените ни сонди и какво точно ще предприеме прокуратурата? За незаконната продажба на имущество на „Булгаргеомин” министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е и принципал на държавното дружество, подаде сигнал до главния прокурор Борис Велчев. Министър Димитров подчерта, че тревога е вдигнала първа либийската страна. Чуйте прикачения звуков файл.

Базата е продадена в началото на август тази фодина на фирмата “Ташарукиат ал наджах”, която по неофициална информация е близка до семейство Кадафи. Чрез Министерството на външните работи министър Димитров е поискал от либийската страна да обяви договора за продажба на базата, машините и оборудването по "ЕПСА-80" за нищожен.

Гаганелов е продал имуществото с фалшиво пълномощно. Той все още е в Либия, но е отказал да се яви в мисията ни и да сдаде оригиналните документи и печати на „Булгаргеомин”. Търговският ни представител в посолството на България в Либия Румен Петров обаче е успял да се свърже с него и да изземе печатите на дружеството. Комисия в посолството е разследвала спешно контактите между Гаганелов и либиец, който стои зад фирмата, за продажбата на нефтената база “Синауен”, разказва посланикът на България в Триполи Александър Олшевски. Чуйте го във втория звуков файл.

От близо десет години „Булгаргеомин” почти няма дейност в Либия, а допреди месеци дружеството не се бе разплатило с работниците си. След редица протести едва през април тази година Министерството на икономиката и енергетиката преведе 5 млн. лева по банковите сметки на работниците. Това са парите на 280 души, работили в Либия. „Булгаргеомин” всъщност се замеси в голям скандал около неизплатени заплати на 350 бивши работници на дружеството, работили в Либия и Монголия, още по време на правителството на Иван Костов. Служителите тогава изпратиха петиция до премиера и дори излязоха на улицата с обвинения, че от акредитивите на дружеството са отклонени много средства по лични сметки на шефове на дружеството.

Чуйте в третия звуков файл какво точно представляват концесиите “ЕПСА-80”, които е продал Гаганелов и колко струват – разказва Атанаска Петкова, председател на Българо-либийската асоциация “Сахара”, която е била дълги години юрисконсулт на "Булгаргеомин".

Далаверите и разпродажбата в лична полза на огромните активи на задграничното дружество „Булгаргеомин” отдавна са известни на прокуратурата. През юни миналата година в доклада от ревизията на работата на прокуратурата по времето на бившия главен прокурор Никола Филчев стана ясно, че близо пет години в бюрото на един от приближените до Филчев прокурори – Ангел Илиев, е стояла заключена прокурорска проверка от 2001 г. за това, че бившият изпълнителен директор на „Булгаргеомин” Иван Христов е пренасочил пари на дружеството за извършване на водни сондажи, поръчани от либийската фирма ОДАК, към частната фирма „Намал трейдинг”, собственост на Йордан Начев, бивш служител на „Булгаргеомин”.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура е преценил, че случаят е от компетентност на Върховната касационна прокуратура, тъй като евентуалните деяния са извършени от членове на Министерския съвет. След ревизията на Борис Велчев преписката отново е съживена. Каква е съдбата й обаче не е известно. За сметка на това друго източване на пари на „Булгаргеомин” изплува още през 1999 г., но и по него досега не е известно нещо да е направено. Става въпрос за това, че йорданският бизнесмен Рами Оуейс се оказва в центъра на далаверата: парите за заплати на централния офис на дружеството в София са превеждани на личната сметка на шофьора на изпълнителния директор на дружеството тогава, той пък си удържал комисионна за услугата.

Ако се върнем още малко назад – и още източени милиони ще си спомним: бившият шеф на „Балканбанк” Иван Миронов бе оправдан през септември 1995 г. по делото “Белгаргеомин”, което не е нищо друго, освен станалата печално известна габонска афера, при която банката отпуска 22 милиона германски марки заем, за да се търси в Габон ценна дървесина.

В по-ново време пък ликвидаторът на фирма “Консолид комерс” Владимир Милев е разследван за това, че 5 милиона лева от сметките на това дружество са изчезнали, а те по решение на Министерския съвет са били предназначени за заплати на работниците от „Булгаргеомин”. И макар и Софийската градска прокуратура да обвини Милев за присвояване в особено големи размери, и той дори беше арестуван за 72 часа, и до днес делото не е внесено в съда.

По същия текст от Наказателния кодекс – за присвояване в особено големи размери, е образувано дело и срещу Никола Гаганелов за сегашния случай. Прокуратурата е поискала от Либия въз основа на договора за правна помощ, подписан между нашите две страни, Гаганелов по най-бързия начин да бъде екстрадиран обратно в България, за да бъде разследван и съден.

дело Прокуратурата присвояване образува сделката Булгаргеомин