Светослав Иванов се занимава с квантова физика. Основната му цел е заедно с екипа си да създаде квантов компютър, който би бил несравнимо по-бърз от сегашния. Именно този амбициозен проект впечатли журито на проекта на Дарик "40 до 40". Наред с физиката е отдаден на още по-трудни каузи - опитва се да промени много неща, свързани предимно с образованието и науката в България.
Какво представлява квантовият компютър и кое свързва Светослав Иванов с екологични каузи като спасяването най-големия парк в Стара Загора от застрояване? За това е следващият разговор с него в Дарик кафе.
Представяме Светослав Иванов, един от изтъкнатите млади физици. Главен асистент в Софийския университет, работи в областта на теоретичната физика. Верни ли са тези факти?
Светослав Иванов: Верни са. Аз съм на 31 години. Женен, с две прекрасни деца. Работя като квантов физик. От Стара Загора съм.
Липсва ли ти Стара Загора?
Светослав Иванов: Липсва ми, но рядко си ходя, там вече не ми останаха приятели. Всичките ми приятели живеят в София или в чужбина. Дори майка ми и баща ми дойдоха да работят в София.
Защо остана в България?
Светослав Иванов: Трябва да призная, че навън всичко изглежда по-привлекателно и по-добре организирано. Много е лесно там да се прави наука и има много колективи. Всичко изглежда просто. У нас е по-трудно, но средата е това, което ми липсва в чужбина. Приятелите са най-ценното нещо. Тук са любимите ми места. Тук съм израснал. В чужбина бих се чувствал като дърво без корени.
Знаеш ли какво казва Джоко Росич - в последното интервю, което даде за Дарик, той сподели колко тъжно е, че не се обръща внимание на хората, които остават в България. От своя житейски опит той констатира, че навън всичко е много по-лесно. Хората, които напускат България, избират лесното. Но герои са тези, които остават тук и се борят. Как гледаш на тези твърдения?
Светослав Иванов: Не е толкова просто да се изведе подобно заключение. Навън има предизвикателства. Много си зависи от човека. Някои лесно се адаптират, но има такива като мен, които обичат да са тук. За едни е лесно, за други - не дотам. За мен тук е по-лесно, ако говорим за начин на живот.
Върху какво работиш в момента?
Светослав Иванов: Работя върху създаването на квантов компютър. Това не е моя идея, това е цяла област от съвременна физика. Интересното в моя случай е, че го развивам тук, в България заедно с още няколко колеги. В Германия хората, занимаващи се с това, са няколко хиляди и това е едно от предизвикателствата - да работим без научна среда. Много по-лесно е, когато имаш зад гърба си огромен колектив, здрава научна среда. Иначе различното при квантовия компютър е, че той е по-бърз от досегашния. Мога да ви разкажа как работи. Представете си, че имате купчина пръчки и искате да видите коя е най-дългата. При нормален компютър ще се вземе първата пръчка, за да се сравни с втората, после с третата, с четвъртата. Той би извършил много операции, преди да анализира цялото количество. Квантовият компютър ще вземе всичките пръчки в шепи, ще ги подреди на масата и ще види коя е най-дългата. Много е интересен този алгоритъм за квантово търсене - имаме например телефонен указател с милион абонати и искаме да намерим един от тях, трябва да направим средно 500 хиляди търсения. Квантовият компютър търси едновременно и ще му трябват само хиляда търсения. Обикновеният компютър ще реши проблемите по-бавно и ще му отнеме години. Квантовият ще се справи по-бързо и ще му отнеме много по-малко време.
Това на теория ли е или правите и стъпки за неговото реализиране?
Светослав Иванов: Има няколко прототипа. Трудно е и няма как да стане за една вечер. Един от проблемите е, че квантовите компютри се правят от хора, които са правили и класическите компютри. Спазват се същите правила и това налага ограничение. Аз мога да търся и други подходи, защото нямам съвсем ясна представа и опит от класическите. Нямам тази ограниченост. Засега сме намерили приемлив вариант и смятаме, че ще доведе до добри резултати.
Кога ще се случи това?
Светослав Иванов: Не знам. След 10-15 години. Има една константа в нашата теория, която гласи следното: "Срокът винаги е 15 години".
Прочетох, че в някакъв парк в Стара Загора си събрал български учени. Какво представлява този парк? Какво интересно се случва там?
Светослав Иванов: Става въпрос за парка Бедечка. Това е най-големият парк на територията на града, който си има езеро и там минава единствената рекичка. Много прилича на Южния парк с тази разлика, че е по-малък и занемарен. Проблемът е, че общинският съвет взе решение, според което паркът трябва да бъде ликвидиран и на негово място да се построи жилищен комплекс. Нашата борба е това да не се случи. Много от хората не се интересуват какво би се случило, ако това решение се осъществи. Други са притиснати, защото виждат в това възможност да си намерят работа. Нашият съвет е общината да намери друго място за изграждане на нов квартал.
Как се справяте с финансирането?
Светослав Иванов: До някаква степен ни помага Софийският университет. Непрекъснато кандидатстваме по различни европейски проекти, конкурираме се наравно с групи от Германия, Великобритания. Надяваме се главно на европейски субсидии. Таим надежди и за фонд "Научни изследвания", но фондът през последните две години е в криза - имаше сериозен скандал. Оказа се, че голяма част от малкото пари са били насочени към джобовете на неподходящи хора. Това провокира част от колегите ми да напуснат страната, защото е много лошо да установиш, че заплащането ти не е пропорционално на усилията, които си вложил. Демотивиращо е и дори когато колегите ми решат да се върнат, разбират, че нямат среда. Съмишлениците им са напуснали страната и това ги кара и те да останат на запад. Финансирането и разпределянето на пари е нелека работа. Трудно е да се различат шарлатаните от хората, които се занимават с истинска наука и затова се стига до грешни решения. Без обществена подкрепа е трудно да променим нещата.
Разкажи ни за паралелните реалности и измерения.
Светослав Иванов: Да ви кажа истината - не съм много наясно. Това е част от космологията, от съвременната теория на полето. Оказва се, че при всяко ново измерване се получава разделяне на вселената на две. При всяко взаимодействие между човека и реалните предмети край него се генерират все повече и повече вселени, които нямат връзка помежду си.
Къде релаксираш? Кое място те вдъхновява и ти дава нови идеи?
Светослав Иванов: В планината и на Женския пазар. За мен това е интересно място в София, защото има голямо разнообразие, различна архитектура и стари сгради. Когато времето е хубаво и нямам работа, обичам да хода на Женския пазар. Замисляли ли сте се, че там се пресичат много култури. С жена ми преди време ходехме често на море, на планина. През лятото изкачваме върхове, покорили сме Мон Блан. Мечтаем си за един връх в Аржентина, но там изкачването е по-сериозно. А също и за Хималаите.
Вярна ли е тази теория, че нещо, което се каже по радиото, отплува във вселената и не се губи?
Светослав Иванов: Вярно е. Това са електромагнитни вълни, които след 2 000 000 години ще стигнат до съседна галактика. Никога няма да се загубят.
Слушахте Светослав Иванов - един млад човек по дух. Занимава се с нещо, което ще промени света - създаването на квантов компютър. Пропуснах да те питам за дизайна му, как ще изглежда това чудо?
Светослав Иванов: Дизайнът е последното нещо. Компютърът заема огромна стая и тежи няколко тона. Харчи огромна енергия.
