Защо Радосвет Радев отказва да е премиер

Паола Хюсеин, 16.07.2010, в.24 часа

Радосвет Радев е собственик и изпълнителен директор на „Дарик радио”. Също и член на УС на Българската стопанска камара. Основател е на най-големия приватизационен фонд - „Доверие”, и на приватизационен фонд „Албена инвест”. Роден е на 21 юли 1960 г. Работил е в Софийския градски съд, после и в програма „Христо Ботев” на БНР.

В сряда, на 21 юли ставате на 50, а правителството на 1. Преди година казахте, че е много важно Борисов да махне средния ешелон от чиновници и да направи събираеми данъците. Как вървят днес нещата при него, и при вас, г-н Радев?

Да не изпадам в нарцисизъм, но съм бил плашещо прав. Например здравната реформа не успя при бившия министър, не защото той бе кофти човек. И Борисов го призна - това бе директно саботаж на средния мениджмънт на здравеопазването в България. На доста места, където други министри, но мениджъри, се справиха с този среден ешелон, резултатите му са чудесни.

Кои министри мениджъри?

Например строителният, Росен Плевнелиев, успя да го направи и там има една невероятно добре работеща администрация. Тя успя да свърши работа и за бизнеса, и за държавата, която ще даде краен резултат някъде около 300-400 млн. евро по-евтино строителство. За данъците за съжаление тези 365 дни минаха през изключително изстрадване на правилността на решението. В момента животът на правителството не е най-лесният, но тази цена си заслужава, защото бизнесът е спокоен - не му вдигнаха данъците, а можеха. Населението също не е засегнато, защото не се увеличиха и косвените данъци. Така че от тази гледна точка бизнес средата в България не е много по-различна от предишната година. Разбира се, тук големият длъжник на държавата и на бизнеса пак е администрацията, защото е изключително ниска ефективността на данъчните и митниците.

И как точно едно правителство може да се справи с неработеща администрация?

Аз съм бил предпазливо критичен в оценките си за първите години на всяко правителство. Почти никой от екипа на Борисов с изключение на един-двама, които са работили в общини, включително и премиерът, нямат административен опит. Какъв опит има, да кажем, моят приятел Вежди? Никакъв. Но това не му пречи примерно да управлява не зле доста сложните процеси в областта на културата. От тази гледна точка първата година на всяко правителство е най-трудната. Добрите неща се правят на втората и третата година, докато в първата се научават как работят обществените системи. Например, не го крия, аз съм фен на онова, което прави Дянков. Това е един от добрите хора в екипа. Той самият за тази година извървя много дълъг път и наистина не трябва да се отнема правото на хората да се развиват и да стават готини. При четвъртата година всяко правителство прави грешки, защото има самочувствието, че знае как да кара кораба. Знае, че идват избори и през четвъртата година са правени най-големите глупости. Харчат безумно пари за чешмички, правят се анекси за важни договори. Така че най-любопитната година на този кабинет предстои.

На коя възраст трябва да се влезе в политиката? Вие самият кога ще го направите, след като имате добри идеи за управление?

Този въпрос с моето участие в политиката съм го решил много отдавна. Не виждам нито един български министър-председател, който да заслужава човешката завист. Това е изключително тежък труд, защото живееш живота на другите. Ако си почтен в работата си, не трябва да ти стига денонощието от 24 часа. А аз съм човек, който не мога да се лиша от нито едно от нещата, които съм правил, а и не смятам, че моето посвещаване на политиката ще е печелившо за нея. Иначе всеки мислещ критично и аналитично човек може да има добри идеи. В тях няма авторство. Може да има само резултат за всички, които живеят в страната. Наскоро говорихме с вицепремиера Дянков, че България има огромен потенциал за привличането на чуждестранни инвеститори по начин, който до този момент не е правен.

Как да привличаме чуждите пари в криза, след като онзи ден се появи статистиката, че те са с 1 милиард евро по-малко?

Сега разковават 1 100 000 германци за техни сметки в швейцарски банки, с които едва ли не са укрили данъчните приходи. Същите тези германци един по един данъчно да се регистрират в България. Това е един интелигентен начин да живееш в ЕС, да работиш в Германия и да плащаш данъци в България заради това, че има споразумение за двойно данъчно облагане. Те са перфектни платци на територията на ЕС. И това наистина се случва в момента, набира скорост полукриминално. Не сме направили реклама на България, че е данъчен рай. Бавно и полека техните консултанти са научили, че има такава държава България, представи си, членка на ЕС отгоре на всичко, с подобен преференциален данъчен режим! Има и вълна на регистриращи се гръцки компании у нас. Те смятат, че 10% плосък данък е четири пъти по-малко от 43%, които трябва да плащат в агонизиращата гръцка икономика. А в същото време сме изключително тежко фокусирани към онези хора, които купуват яхти и не знам си какви неща. На практика България губи от това, че не се превръща с тази морска граница в добър флаг за регистрация на плавателни съдове от цял свят. Защо трябва да го има Либерия и да го няма България?!

Защо обаче наши фирми предпочитат да са офшорни?

Това приключи. Днес регистрацията на офшорка решава един от двата въпроса - или крие произхода на парите и пази преференциално данъчно облагане, или крие собственика. Няма трета функция. От тази гледна точка първото основание да регистрираш офшорка отпадна, защото нито Кипър, нито Малта, които в ЕС, имат вече по-добър данъчен режим. Остава възможността да криеш собствеността.

Вие търсите ли чужд инвеститор за „Дарик радио”? То е единственото голямо, останало българско, както и единственото, което толкова много се идентифицира със собственика си.

Друг медиен собственик в България няма. Не търся, но инвеститори ме търсят по различни проекти. Може би още малко трябва да поработя след 50-ата си годишнина и тогава ще се замисля. Радиото продължава да създава добавена стойност и дори в кризата оцелява по добър начин. В такава икономическа среда в дебелите книги за бизнес пише, че се купува, а не се продава.

Кога тръгва телевизията ви?

Имаме лиценз за кабелно и сателитно разпространение, надявам се да защитим и правото си да бъдем при бъдещата цифровизация в мултиплексите. Ще сме и в интернет. Хората, които познават стилистиката на „Дарик”", ще могат не само да го слушат, но и да го гледат. Това, което правят изключително талантливите хора в медията, част от тях натрупали вече и много тв опит - Ники Кънчев, Диана Найденова, Драго Симеонов, Мишо Дюзев, Томислав Русев. Срокът да тръгне телевизията е може би 20 дни след края на годината, за рождения ден на „Дарик”.

Освен с радио се занимавате и с други бизнеси, имате голямо семейство. Да, не сте зает като премиера, но кога ви виждат трите ви малки деца?

Сега през ваканцията се виждаме по-често и изкарваме повече време заедно. Много е трудно да говориш за нещата, с които си във всекидневието, то е все едно да ме питаш как се чувствам без брада. Не усещаш присъствието, но болезнено чувстваш отсъствието. Това е за мен откритието. Те почват сега да живеят относително самостоятелен живот и аз се чувствам като прозорец към един свят, който за мен е бил много отдавна.

Трудно ли се отглеждат три деца, на колко години са?

Рада става на 10, Света вече е на 8, а Борис навърши 2 преди два-три месеца. Христо (син на съпругата му Дима - б.р.) е на 27.

Не сте още дядо и баба?

Не, не, разбрали сме се с Христо да не избързва. Плюс това брат му и сестрите му напълно запълват тази тръпка към детето, която нормално се появява при мъжа, наближавайки 30.

Как решихте с жена ви да имате три деца?

Ами станаха. Не сме решавали - хайде да направим още едно и още едно. И двамата се оказахме и фенове на демографския бум, но и трите са отглеждани с много любов, желани деца.

Как се запознахте с Дима?

А, случайно. Както се случват тези неща в живота. Бившата ми съпруга ни запозна. С нея вече не вървяха нещата, беше ясно, че приключва този брак. Но така, смешно стават нещата.

Млад ли бяхте, когато се оженихте за първи път?

Да, на цееели 37. И на 38 се разведох (смее се).

Разказвал сте много пъти, но кажете още веднъж защо решихте да правите частно радио?

Не бе, аз друго не можех. Аз съм юрист, работил в държавното радио, и четях лекции по теория на рекламата. Какво да правя друго освен радио. И първите неща, от които се отказа държавата, прилагайки новата конституция от 1992 г., бяха монополът върху външната търговия и отказът от монопол върху електронните медии. Това беше, защото печатът в България вече бе частен.

Някъде публикувате ли финансовите отчети на радиото?

Естествено, като член на дружество съм длъжен, спазвайки закона, да ги публикувам.

Оказва се, че всички финансови отчети на БНТ, може би и на държавното радио, както и програмни лицензи, са търговска тайна и трябва да бъдат изискани чрез Закона за достъп до информацията.

„Дарик радио”, бидейки АД, публикува ежегодно отчети, баланс. Не знам дали да се гордея, но в условия на криза те са оценка за добрата ни работа. Последната година, когато сме работили на загуба, е преди 7 или 8 години.

Не е ли редно обществените медии да са абсолютно прозрачни, след като се издържат от данъкоплатците?

Аз ще ти отговоря тук по-скоро като юрист. След като няма изрично законова разпоредба, те са в правото си да не ги публикуват. Не са виновни те. Извинявай много, такъв е регламентът! Доколкото си спомнят, и отчетите на Българския енергиен холдинг бяха тайна, не са секретни само медиите. Смятам, че модерната държава се прави по този начин - в пълна прозрачност. Да са ясни произходът на парите, откъде идват, къде и защо отиват. Защото всеки един опит да се засекретят подобен род данни, след това прави възможни Цанков камък, локвата „Белене” и всичко останало. Така че ако обществото няма достатъчна мъдрост да предвиди и да го изиска като регламент по-рано, след това ще има самоненавистта да плаща чужди договори и чужди грехове.

Ще се изнасяте ли във Виена?

Децата съм ги записал в училище във Виена. Започват от края на август.

Вие ще работите тук 4-5 дни в седмицата и ще ходите при тях събота и неделя?

Лека полека.

Защо решихте това?

Искреният отговор не е много за интервю. Смятам, че има неща, които в тази възраст ще научат по-добре - например езика. Мисля, че държавата е още длъжник към децата ни.

Къде ходите на почивка?

В Албена и се чувстваме прекрасно. Децата много обичат Албена.

Как минава един ваш семеен ден?

Нормалният ден е изумително скучен от външен поглед. Най-рано ставащият човек в семейството е Борис, който според това как се събужда вика мама или тати или Тити. Последното име е код за госпожата, която ни помага в гледането. След това стават момичетата и всички презглава решават, че това е моментът, когато трябва да бъдат прегърнати и целунати от майка си и баща си. После всеки по програмата си, а малкият казва бай, бай, тати, и иска да дойде с мен на работа.

Едно дете ли сте?

Родителите ми са имали три деца, едното е починало и аз имам сега една сестра.

Сестра ви с какво се занимава?

Има заведения за кетъринг.

Децата ви какви искат да станат, като пораснат?

Снощи бях шашнат, че Рада поиска да става архитект, което просто ме изуми, защото нямам представа откъде знае какво е това. Като го гледам, Борис има разнородни таланти - може да бъде и футболист, и пилот на автомобил, ще е забавно.

Кога си правите равносметка?

Вчера гледах Джоко Росич, който каза, че 50 години е на сцената. Гръмнах се. Аз още не съм направил 50 години, а някой човек 50 години е в професията си и говори за това как за първи път паднал преди 50 години от кон, адски се смутих колко е готино. Иначе онзи ден пак гледах една дата. Преди 103 години Маркони е открил радиото и е получил патента. Аз съм живял няма и половината от периода, в който съществува техническото изобретение радио, а съм посветил една трета от живота си на него.