Ваня Шекерова, март 2010, сп.EVA
Тепърва ще чувате това име в репортажите на Дарик радио - Нина Александрова е вече втори месец в централата на националната медия в София и се изявява като криминален репортер и водещ. Ако я мернете в групата колеги край министър Петканов и Бойко Борисов, ще я отбележите като много цветно петно в сивата маса. Тя, както самият министър Петканов констатирал при първата си среща с нея, е забележителна жена. Ярка, с очна и много щура. Което е положителна характеристика за радио репортер, пък и за човек с каквато и да е професия.
Професионалната биография на Нина започнала във Велико Търново. Там, след като завършила гимназия в родния си град Мездра, си избрала да следва българска филилогия, макар да била приета и в София. „Майка ми плака. Но аз още като стъпих за първи път във Велико Търново, като вдишах въздуха, реших, че тук ми е мястото. И останах”.
Нина споделя, че е човек на спонтанните решения. Сигурно го дължи и на циганската кръв, която тече във вените й. Когато се родила, трябвало да й сменят кръвта, тъй като нейната и на майка й били с противоположни резус фактори. Единственият кръводарител от кръвна група А положителна бил циганин. „Сигурно затова толкова харесвам циганите и така добре се разбирам с тях”, смее се тя - с огромни сини очи, млечно бяла кожа и тъмно руса коса, която не харесва, защото я правела сладникава, затова боядисва черна. И като илюстрация на факта, че по рождение притежава етническа толерантност, ми разказва как като малка в Мездра се биела, за да защитава от подигравки и унижения деца от смесен брак на българка с негър.
Когато се закотвила във Велико Търново, се изкушила да се яви на конкурс за репортери на Дарик радио. Взели я веднага и така трябвало да съчетава почти денонощната работа с редовното следване. Явно се е справила добре, тъй като миналата година беше номинирана за великотърновец на годината. И гражданите на старопрестолния град я класираха на 4-то място преди ректора на тамошния университет и кмета. Защо?
Защото тази млада жена освен с интригуващите си радиорепортажи спечели доверието и вниманието им с гражданската си позиция, която непрекъснато доказва, че е на тяхна страна.
Щурите репортажи
Как се прави радиопредаване на височина 5000 метра, докато се лети с делтапланер? Единствено Нина може да отговори на този въпрос. Идеята й хрумнала както винаги спонтанно, докато в студиото умували как да отбележат подобаващо годишнината на Дарик радио. Речено-сторено. Доставили делтапланер от Свищов. Нина за пръв път в живота си докосвала такова чудо, но се мобилизирала и полетяла. От стадиона на Горна Оряховица трябвало да прелети до стадиона на Велико Търново, като докато контролира непознатия летателен апарат, да предава непрекъснато директно по радиото. Неописуемото си преживяване тя описвала емоционално и много ярко, докато в един момент не звъннал мобилният й телефон. Обаждал се шефът на летището в Горна Оряховица, който я предупредил, че веднага трябва да се приземи, тъй като нарушава въздушното пространство, контролирано от неговите уреди. „Откъде можех да зная, че за този полет е трябвало да предупредя службите на летището в Горна Оряховица и да им поискам разрешение за това?”, чуди се Нина. Така си откарала в непозволено удоволствие един час и слава Богу се разминало без последици. Предаването станало чудесно. Както и това, направено по време на първия й през живота скок с бънджи.
Нина карала тримесечния си стаж като учителка по български език и литература. След последния час излязла заедно с учениците си и попаднали на бънджи на Стамболовия мост. Децата веднага започнали да я навиват: „Госпожице, скочете! Нали обичате предизвикателствата. Направете го!” Към тях се присъединили много от зяпачите, които познавали Нина като глас от радио Дарик. Насърчавали я: „Хайде, Дарик!” „Много ме беше страх, признава младата жена сега. Но го направих, за да не ги разочаровам. Аз вече имах славата на дръзка и безстрашна мадама. Вързаха ме, включих репортерския касетофон, затворих очи и... скочих. Толкова ми хареса, че го правих още няколко пъти. Това е идеален начин да се избавиш от стреса - по времето, когато пропадаш в бездната, сякаш от теб се свлича всичкото напрежение и излизаш като новороден, абсолютно на чисто”.
На 25 години Нина си дава сметка, че не е изживяла студентските си години в безгрижие и веселие, но затова пък има зад гърба си опит и биография, за каквато много от връстниците й дори не могат да мечтаят. Ето, дойде в София, и почти веднага успя да направи интервю с наркодилъра Илиан Варсанов, който 5 години е под домашен арест след два опита за убийство. Нина и колежката й Росица позвънили на случаен звънец в кооперацията. Представили се - от Енергото. После с личните си ключове и служебните си прескарти като истински касоразбивачки успели да отключат две решетки. Когато се добрали до Варсанов, той решил, че е грехота да ги върне и им дал интервю.
„Световният лидер”
Това е един от прякорите на Нина, който нейните приятели във Велико Търново й лепнали. Било по времето на кризата в Ирак. Нина се вълнувала и навсякъде разправяла, че иска да държи реч пред световните политически лидери, защото има какво да им каже. Накрая буйната й натура не издържала - тя наистина написала реч, превела я на английски и я прочела пред колегите си от радиото и пред приятелите си. Така вместо досегашното Ну-Ну, с което галено я наричали, започнали да й викат „световен лидер”. И макар това да е шега, в годините, през които е била в старата българска столица, Нина наистина е била местен лидер.
Именно тя основа във Велико Търново клуб „Журналисти срещу престъпността”. За първи път между медиите макар и само на регионално ниво няма конкурентни отношения, а сътрудничество с цел да се помогне на гражданите, а и на компетентните органи в борбата с престъпността. Освен това Нина е авторка на първия реализиран проект за дискотека със специален статут. „Много болезнено преживях трагедията в „Индиго”, разказва тя. Седнах и написах проект за създаването на такова място, където децата да могат безопасно да се забавляват. Одобриха го и го финансираха. Така направихме дискотека за непълнолетни - без никакъв алкохол, с реална охрана, строг контрол, която се управлява от настоятелство - в него влизат родители, ученици, журналисти. После започнаха да се появяват подобни заведения и на други места в страната”.
С умението си да създава приятелства и да кара хората да й вярват, Нина обединила край себе си младите творци в Търново - артисти, художници. Живяла последователно в няколко красиви стари къщи и те винаги се превръщали в средище на денонощни купони и извори на идеи. Така се родила организацията „Инструмент” в услуга на съвременното изкуство. Тя организира изложби и пърформънси, пътуващи из цялата страна. Покрай нея се родила и идеята за фестивала „Перперикон”, на който Нина Александрова е пи ар. След 5 години усетила, че Търновград й отеснява. Точно тогава дошло предложението за работа в централата на Дарик в София. Предложили й криминалния ресор. Отначало малко се стреснала, но после се съгласила, защото в това има динамика и тръпка. Допаднала й колежката Росица Александрова, с която прекрасно се допълват в екипа. От стреса не се бои, защото има своя система за автотренинг - простичка, но ефикасна. Непрекъснато си говори, казва си спокойно и разумно всичко, забранява си да мисли за някои неща, които така или иначе не може да промени. Иначе си е емоционална и много лесно се разплаква - и от добро, и от лошо. На бърза ръка илюстрира признанието си със случка от едно от идванията й в София. Като слязла от влака, с нея се смъкнал и един дядо, натоварен с кошници и торби. Селски дядо. Станало така, че се качили и в един и същи автобус, Нина му помогнала с багажа. А дядото влязъл, огледал седналите хора и ги поздравил: „Добър ден!” В погледа им се четяла досада: тоя или е луд, или нещо ще иска.
„Лична драма”
Това е другото прозвище на Нина. Заслужила го е със серията неудачи в личния живот. Доверява, че вече мечтае за брак и за много деца, но това все не й се случва. „Много ме искат за любовница, почти всеки ден получавам такива неприлични предложения, но никой не ме е поискал за жена”.
Веднъж чрез интернет се запознала с мъж от чужбина. Тръгнала свалка, прераснала в любов. Появило се от двете страни желание за среща на живо и Нина заминала. С ясното съзнание, че може и да се разочароват взаимно, че може на живо тръпката да я няма. Предварително се уговорили, ако не се получи контакт, никой от двамата да не прави драми. Колко обаче била изумена, когато човекът се скрил, просто не се появил, не реагирал на позвънявания по телефона, нищо. „Преживях го много тежко, дни и нощи плаках. Като се върнах, той се обади и обясни, че бил болен от рак. Не зная дали каза истината, или ме излъга... Аз съм глупава и романтична и това ми беше добър урок да си обуздая малко емоциите. По-късно се регистрирах в сайта сладур и започнах да си чатя. Свързах се с човек от София и се наложи накрая той да дойде на среща във Велико Търново. Тази среща се състоя, но беше единствената. Харесахме се, но той не пожела да продължим. Каза, че ако не ме остави сега, до една седмица аз ще го зарежа. Вече си мисля, че мъжете се плашат от мен”.
Нина била обнадеждена от факта, че в Търново попаднала в класацията на най-желаните жени, в първата петица. Но какво от това, щом досега не се е появил мъж със сериозно предложение? И хубавата репортерка продължава да живее сама, не точно сама, а със сестра си. В квартирата е довлякла един трон - съвсем истински и много царствен, подарили й го приятели за рождения ден. Защото тя обичала да си фантазира, че е преродената баронеса дьо Шатле, благодетелката на Волтер. Цялата история тръгнала от една снимка на Волтер - Нина се стреснала колко познат й е този човек. Това я накарало да прочете всичко от него и за него. И да научи как, когато бил изгонен от родината си, го приютила въпросната баронеса. И да си пофантазира, че точно тя се е преродила в нея.
Тогава, за да я накарат да се почувства като баронеса, приятелите й избработили трон, положили я на него със завързани очи, даже й намерили истински негър да й вее с ветрило. От илюзията останал само трона. А мнимата баронеса хвърчи с репортерския микрофон от събитие на събитие - докато говорим в едно кафене, й съобщават, че Бойко Борисов щял да обядва с Ахмед Доган. На нея не й остава време да обядва - тя е табиетлийка, която не може да разбере хората, дето ядат, крачейки по улиците. Може да е един път на ден - вечер, може да е сама, но храненето за Нина е ритуал със салатката, ракийката и всичко по реда си. „То затова всичко ми се лепи!”
Сега е решила да отслабва, затова ще става по-рано сутрин и ще закусва, а вечер няма да приближава хладилника. Гледам я и си мисля дали ако се промени физически, няма да загуби онова сочно обаяние, което кара хората да се обръщат след нея и да й се доверяват...
