Радосвет Радев: Медиите със скъпата реклама е по-вероятно да пострадат от кризата
Радосвет Радев: Медиите със скъпата реклама е по-вероятно да пострадат от кризата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Надежда Попова, 27.01.2009, в.Монитор

Не гледам телевизионни риалита, казва собственикът на „Дарик”:

Г-н Радев, как опазихте Дарик радио от продажба 16 години? Как оценявате тенденцията да се изкупуват медии от чуждестранни инвеститори?

Най-простият отговор е - не съм искал да го продам. А колкото до продадените медии, някои от тях си бяха създадени именно с тази цел. Направен е добър комерсиален продукт, намерен е подходящият инвеститор. Предприемачът, развил проекта, взема добри пари и го оставя на новите собственици. Имам си моя теория - че радиото е много етническа медия. Например няма да направя „Дарик” в Албания, не разбирайки албански език. У нас се случва точно това - чужденци изкупиха доста радиа и наложиха познат само на тях формат. Доста контент програми бяха заменени с плейлисти, тъй като музиката няма етнически профил, сред тях Инфо радио и спортното „Гонг”.

Оповестихте наскоро, че сте купили новинарски хеликоптери. Не е ли прекалено рискована инвестиция във време на икономическа криза?

Истината е следната: предплатил съм производството им още през декември 2007 г. (общата им стойност възлиза на 1 млн. долара - бел. ред). Тогава никой не предполагаше, че се задава криза. Да не казвам, че по първоначален план трябваше да бъдат доставени още през август-септември миналата година. Сега чакаме да дойде и вторият хеликоптер и напролет тръгват по маршрути в страната.

Медиите в световен мащаб намаляват заплатите на служителите си, за да избегнат съкращения заради кризата, или директно затварят. Как се отразява на рекламните бюджети и човешкия ресурс при вас?

Смятам, че нашата медия е в кондиция да съхрани всеки човек от екипа. Рекламните приходи може би не намаляват, а по-скоро се забавят, но то е нормално. В крайна сметка ние сме част от настройката на икономиката. Особено частните медии са пряко свързани с добре работещата икономика. Отгоре на всичко аз наистина вярвам, че е по-вероятно от кризата да пострадат медиите със скъпата реклама.

На какво отдавате появата на нови брандове сред списанията у нас, при положение че масово на по-добре развити пазари дори ги закриват?

Според мен това е по-скоро рефлекс на глобалните марки. Те не искат на картата на Европа да остане празно място, а България с ореола си на страна членка на ЕС и население по-малко от това на Москва наистина се явява екстравагантна територия за инвестиции.

Мислили ли сте някога да прехвърлите така модерния в телевизията риалити формат в радиото? И какво е чисто зрителското ви мнение за този тип шоу?

Както казах, радиото ни е етническа медия и затова смея да твърдя, че чуждоземните формати трудно се котират. Ако вземете предаването „Челюсти” например - то е изградено по много стар американски формат - „Кросфайър”. Не е нещо, което ние да сме открили. Преди 16 години, когато тръгна „Дарик”, общо взето като концепция синтезираше формата на деня, защото имаше само едно БСП и едно СДС през 95-а и 94-та. Просто има формати, които българинът харесва от раз, и такива, които никога няма да смели, и аз съм длъжен да се съобразявам с това. А за риалититата, които вървят на екран, ще ви разочаровам, не съм най-добрият събеседник по темата, защото просто не ги гледам.

Предстоят избори. Какви са прогнозите ви за избирателната активност на обществото?

Много ми се иска българинът да не си остане вкъщи на предстоящите избори. И хората, които ще бъдат избрани, да знаят, че това се случва с мнозинството. Отговорността им ще стане по-голяма, когато са наясно, че един процент всъщност са 50 000 гласа, а не 16 000. Аз лично смятам, че това е обща мисия на медиите - да накараме възможно колкото се може повече избиратели да стигнат до урните.

Какви са прогнозите ви за следващите 16 години?

Като че ли ми омръзна от революции и бих бил щастлив да видя естествената еволюция на спокойния растеж на медията. Както ние влияем на обществото, така и то влияе на нас, и в този смисъл дано достигнем някаква зрялост.

20 години Дарик радио