Магдалена Гигова, 17.07.2010, в.Труд
Собственикът на „Дарик радио” Радосвет Радев:
Нямате ли чувството, че навлизате в опасен период - радиото ви е почти абитуриент, вие ставате на 21 юли на 50 г. и има опасност да ви хване криза на средната възраст. Как ще се справите?
Ние, като медия, преживяхме всички кризи. Не мога да ги преброя колко са. Кризата на несъществувалия дотогава частен медиен пазар, кризата на недоверието, кризата на форматите… Не бяха много онези, които тръгнаха да правят информационно радио…
А още по-малко сте останалите живи…
Само един - ние. Кризата на налагането, кризата на лесните пари, защото музикалните формати направиха бързите пари много по-лесно... Кризата на тежкото навлизане на чуждестранните капитали в областта на електронните медии. Това, което се знае до този момент, е, че сме имали предложения и сме отказвали…
Засега не се продавате…
В момента предлагат по-малко пари от офертата, която съм отказал. Отделно всичко това е съпътствано с кризи в обществото - политически, икономически ценностни. Биографията на всяка една медия е белязана от излизане от една криза и влизане в друга.
Но „Дарик” много спечели от една криза. Начинът на отразяването й през 1997 г.
Вече мразя да говоря за този период. Защото по никакъв начин не искам да се смята, че в цялата история на медията това е единственото й гражданско достойнство. Минало-заминало. Продължавам да убеждавам хората, че няма никакъв извънреден героизъм. Това, което се случваше, това се предаваше. Разбира се, от там произтекоха всякакви интерпретации, реванши и опити на разни хора да направят и моя живот по-труден…
Точно преди година казвате в интервю, че радиата ще спечелят от икономическата криза. Така ли мислите и сега?
Със сигурност в условия на криза бюджетите се пренасочват към т.нар. low cost реклама (евтина - англ.) - радиото и интернет. Вероятно е валидно за развитите пазари. В България нещата не изглеждат точно така. Радиата категорично не са спечелили от кризата, но са най-малко загубилите медии.
Има ли някакъв елемент на злорадство - вие не продадохте и останахте единственото политическо радио…
Некоректна е квалификацията „политическо радио” за медия, която примерно говори на българите, че при глобата, която ще платят в Гърция (освен 1000-та евро, приготвени за море там), условията за море в България са добри и са на цена само колкото минималната глоба на пътя в Гърция. За каква политика става дума?!
Е, добре, най-говорещото радио. Защото останалите информационни радиа с новите собственици станаха музикални и… губещи. А вие запазихте характера си и оцелявате.
Първо, не злорадствам. Второ, не вярвам, че губят. Защото какви разходи имат за един компютър и един човек, който пуска музиката. Трето - това не се знае, но въпреки кризата „Дарик” е единственото радио, което не освободи нито един човек и не е намалена нито една заплата. По-скоро, ако човек е без сърце и без душа, би трябвало да съжалява, че той самият не е музикално радио. Но колкото до това, че сме говорещо радио - хората искат да говорят! И да им се говори. Влизат в диалог. И може би затова обичат „Дарик”, защото чрез нас се чува гласът им.
Какво стана с новинарските хеликоптери? Преди година поръчахте не един, а два.
Работят! Съвсем сериозно. Но както повечето неща, които работят в България, се трудят заради чужди клиенти. Наемаха ни „Нешънъл джеографик”, голяма датска компания, която направи репортаж за България и по-специално за Слънчев бряг, японска компания, с която си партнираме.
Аз си представях, че като по американските филми репортерите на „Дарик” ще предават събитията директно от въздуха.
И това ще стане.
Преди малко казахте, че засегнати политици са опитвали да си отмъстят след преките репортажи през 1997 г. Властниците обичат телефонния натиск. Как го парирате?
Честно казано, никак. Защото никой не смее да ми се обади. Може би понеже са ни били ясни, коректни и прозрачни отношенията още преди да станат големи началници. Аз го приемам като част от мъдростта на властта.
Това в последните години ли се случва?
То винаги е било мъдрост,но не всяка власт е имала мъдростта.
По едно време слушателите ви натискаха да направите телевизия, но вие продадохте телевизията (спортната „Ринг”). После вместо телевизия си направихте син. Ще възприемете ли кризата като възможност?
Имаме лиценз, кризата забави реализацията, но не я осуети. Телевизията ни ще бъде с новини, с говорене. Отсега ви обещавам, че няма да има турски сериали.
Казвате, че задръстванията са благодат за радиото. Но когато отвсякъде те засичат в трафика, а един политик те „засича” по радиото, това е направо вбесяващо.
По време на задръстванията текат или кратки новини, или колегите от спортната редакция правят техните предавания, които всички знаят, че са шедьоври. А в задръстването преди работа е талантливият сутрешен блок.
Това означава ли, че сте съобразили радиографика с трафика?
Двете неща се развиха едновременно и са в постоянно взаимно влияние. Има програмни константи, които не трябва да се променят, защото те са физиономията на медията. От друга страна, предаванията, посветени на политика, преди се слушаха като мача Левски - ЦСКА, в момента вълнуват малка експертна или политиканска част от публиката.
Това означава ли, че ще минете към „леката кавалерия”?
Риалити формати и въобще лимонадата в „Дарик” никога няма да звучи, защото това значи да се изневери на идеите, с които е създадена медията. Но дезинтересирането на българина от политиката вече е фактор и не може да ни остави равнодушни. Това е част от нормализацията на държавата. Бях на 32 години, когато тръгна „Дарик”. Доставчикът ми на техниката от Швейцария не знаеше името на президента си. И аз си мечтаех как след 10 г. и аз като този охранен бюргер няма да имам нужда да знам името на премиера и президента и ако ми потрябва, ще питам репортерите си кои са те. Защото това е белег на нормализация.
Преди да създадете „Дарик”, сте работили в националното радио. Като тамошен кадър как гледате на „реституцията” на Комитета за радио и телевизия?
Куриозното е, че в началото на трудовата си биография започнах работа в Комитета за телевизия и радио и през 1993 г. напуснах юридически обособеното Българско национално радио. Познавам и двете неща. Смятам, че събирането на двете медии е категорично по-добро решение. Да не говорим, че исторически са възникнали местните структури като „Регионален радио-телевизионен център”. Като локации те са на брилянтни места. Да не говорим, за чисто логистичните разходи, които няма да се направят - кореспондент на радиото и на телевизията в тази или онази европейска столица ще се слеят. Цялата тази машина е много тежка. Не завиждам на Валери Тодоров (шефа на БНР - б.р.), нито на онзи, който ще смени Уляна Пръмова в БНТ(б.р. - Вяра Анкова), защото това е много тежък труд. Цялата тази машина по-гладко може да върви, особено ако се види координатната система за 2010 г., по която трябва да се правят наистина икономии. Сливането е добро решение, защото, от една страна, ще се направят чувствителни икономии, а от друга, няма да пострада качеството на продуктита на двете отделни медии.
Ще приложите ли към себе си типично английския израз „ранно оттегляне”. Т.е. примерно на 55 г. да зарежете всичко, за да си гледате децата и удоволствието?
Не знам кога се е появил в английската лексика този израз, но в българската история княз Борис Първи прави едно ранно оттегляне и предава на сина си управлението на българската държава.
Доколкото си спомням това не завършва особено добре…
Княз Борис I се оттегля в манастир, но се връща, когато дългът го повиква отново на историческата сцена. Е, малко жестокичко ослепява по-големия си син, но така е било на границата между девети и десети век. Елиминира единия и дава властта на Симеон Велики. Не винаги е много правилно. Но пък ранното оттегляне дава възможност за поправяне на грешката, докато късното вече е фатално.
