Интервю с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в предаването „Седмицата” на Дарик радио.
Да започнем с новината от вчера за окрупняването на НЕК, "Булгаргаз", "Марица - Изток 2", мини "Марица - Изток". Каква е идеята? Защо на България е нужна такава енергийна мегакомпания?
Е, първо, тук особена новина няма, защото тази идея съм я споделял вече неколкократно по най-различни поводи. Но сега беше казана достатъчно ясно и категорично с оглед на реални действия, които се предприемат за проучване и анализ на една такава възможност. Ами, г-н Вълчев, в световен мащаб енергетиката вече се превърна не само в един технологичен отрасъл, но и очевидно в политика. България е една държава, която има определени възможности в този сектор. Затова си мисля, че е добре да се опитаме да реализираме тези възможности не само в днешен контекст, но и да гарантираме тези възможности и в бъдещ план. Това очевидно не може да стане чрез по-нататъшно раздробяване и вървене по посоката, по която сега върви енергетиката - раздробяване и приватизация на парче, или както го бяхме казали преди време, топъл бюфет за големите чуждестранни, пък и не толкова големите чуждестранни инвеститори. Според мен българската енергетика има доста по-сериозни възможности за развитие. Но за това е необходима известна консолидация, известна концентрация даже, ако щете, на ресурса. Такива процеси вървят в доста държави в Европейския съюз. В Австрия се правят много сериозни опити за консолидация на OMV и "Вербунд". В Испания, в Германия и във Франция тези процеси на практика завършили.
Така че не виждам причина, поради която и ние да не се опитаме да консолидираме този ресурс, който ни е останал, разбира се, в пълно съответствие с изискванията и директивите на Европейския съюз, създавайки условия за либерализация, за разделяне на отделните дейности. Но, от друга страна, концентрирайки политиката и координацията на работата.
Добре. А ще се приватизира ли тази нова мегакомпания, ще се превърне ли тя, ако си послужим с вашата метафора, в един обилен, топъл, сериозен обяд за голям инвеститор?
Не, напротив, тя ще се превърне в един сериозен партньор на друг голям инвеститор. Става дума за една компания, която спокойно ще може да бъде листвана на международните финансови борси. Нейната реална цена и капитализация да бъде преценена не от гледна точка на един или друг оценител, а от финансовите пазари. И едва тогава вече бихме могли да търсим и едно стратегическо партньорство с друга компания от този ранг, така че наистина да изградим нещо, което би могло да бъде значимо и в регионален, и в континентален план.
Добре. А ще се вадят ли от забранителния списък за приватизация НЕК, "Булгаргаз"?
Г-н Вълчев, ние сега обсъждаме точно тази тема за приватизацията. Очевидно е, че се налага едно цялостно преосмисляне на ролята на държавата в тези дружества, които все още са държавни. Очевидно е, че също така, че държавата не може да продължава да играе тази роля, която сега в момента има на оперативен ръководител, който непрекъснато се намесва в ръководството на дружествата. И ако ние тръгнем по пътя, за който говорим, с листване на акции, на стокови... на фондови борси, със създаване на смесени участия, то очевидно, че трябва да разгледаме и целия механизъм, по който държавата участва. Което пък означава, че трябва да се преразгледат и всичките тези списъци, защото те са едни доста изкуствени формирования, в които много трудно можем да кажем точно кои дружества са вътре, защо са вътре, какви са били критериите, каква е идеята оттук нататък да продължават да бъдат вътре. И цялостно преосмисляне също така и на структурите, които контролират процеса на приватизация. Може би ще трябва да бъде запазен контролът, следприватизационният контрол, но всичко останало да бъде в рамките на някакъв фонд, който да управлява държавното участие, но държавата да излезе от оперативното ръководство на тези дружества.
А не противоречи ли тази идея за мегакомпания на европейския либерализиран модел, при който трябва да има конкуренция? Нали това беше първата идея на това разделяне, към което се тръгна преди около пет-шест години.
Напротив. Въобще не противоречи, така, както не противоречи в структури като "Еон", "Ерве", "Енел", където съществуват под шапката на, така, на холдингови структури същите дейности по производство и по дистрибуция, и по превоз на електроенергия, примерно.
А има ли. . .
И по дистрибуция на природен газ.
А има ли идея да се създаде, това поне го прочетох, вие ще кажете, може би е и глупаво, една конкуренция на БТК през комуникационните мрежи на "Булгаргаз" и НЕК, т.е. тази енергийна компания да разшири услугите, които предлага?
Да, това също се обсъжда. Знаете много добре, че и "Булгаргаз", и Националната електрическа компания имат създадени доста големи, макар и нецялостни мрежи, макар и нецялостни пръстени от оптични системи, които според мен при една консолидация биха могли в един много кратък период, буквално до година, да затворят още един пръстен, при това резервиран, в страната, с който могат да се създадат доста добри условия за конкуренция в този бизнес.
Сега, със сигурност дотук разговорът ни, колкото и важни теми да засяга, не е безкрайно интересен на слушателите ни, или поне толкова интересен, колкото ще бъде в частта му за цената на тока и вашият коментар на предположението на директора на АЕЦ "Козлодуй", че себестойността на произведената от АЕЦ "Козлодуй" енергия след спирането на трети и четвърти блок ще се повиши с 19 процента. Как ще се отрази това на крайната цена на тока?
В коментара на г-н Генов едва ли има някаква новина. Очевидно е, че след като спираш производствени мощности с най-ниска себестойност... средната цена на електроенергията, която произвежда атомната електроцентрала, ще се повишава. Но бих искал да кажа, че тук новината е в нещо друго, г-н Генов много ясно и точно подчерта механизмите, по които би могло да се избегне повишаването на крайната цена за потребителите, независимо от това повишаване на себестойността. И аз си мисля, че те биха могли да бъдат реализирани.
Той предлага да се намалят вноските, които "Козлодуй" прави във Фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация. Добре, ама този фонд, за да го има, явно е трябвало да бъде създаден. Като няма да има толкова пари в него, колкото влизат сега. . .
Този фонд. . .
. . . откъде. . .
Този фонд е създаден и в него има над 900 милиона лева и той е създаден именно за извеждане на тези мощности от експлоатация. При положение, че и първи и втори, и трети и четвърти блок от следващата година ще бъдат в процес точно на извеждане от експлоатация, според мен предложението на г-н Генов е съвсем разумно. Тези фондове да поемат задачите, за които са създадени, т.е. извеждането на първи до четвърти блок от експлоатация, това е неговото предложение. И аз си мисля, че в него има логика.
А ще трябва ли България да внася ток след 1 януари? Понеже вчера Феран Тараделас, който е говорител на европейския комисар по енергетиката Пиелбагс, казал, че може да се разчита, че ако се налага, Европейският съюз ще помага на България с внос на ток.
Тези са много хубави пожелания, но Европейският съюз най-вероятно ще трябва да помогне първо на Гърция и на някои други държави от полуострова, защото там ще се чувства основният дефицит от електроенергия. Дано успеят да го направят, макар че досега не са успявали. България няма да има проблеми с електроснабдяването за следващата година, въпреки рекордния ръст на потреблението през настоящата година. Но очевидно е, че ще има тежки проблеми във всички заобикалящи ни страни, които сега в момента внасят електроенергия от България.
Добре, след като от думите ви става ясно, че заради извеждането на блокове от АЕЦ "Козлодуй" няма да се наложи повишаване на цената на крайните потребители, а трябва ли да се повиши цената на тока, за да се гарантират по-големи инвестиции? След като тази седмица дава пример с Варна, която остава без ток заради проблем в съоръжения на НЕК. . .
Националната лига на потребителите на услуги също във Варна завежда дело от името на 72 села за лошо качество на електрическата енергия. Според вас трябва ли да се повиши цената на тока, за да може да се направят инвестиции, които да гарантират качеството на енергията?
Аз много пъти съм казвал, че цената на електроенергията е икономическа категория и нейните стойности се контролират от независим орган, който се нарича Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. В тази цена, която е определена и на електроразпределителните дружества, а и на останалите елементи от цялата верига от производството до потребителя, са предвидени съответните инвестиции. Така че не виждам причини, поради които точно сега заради електроразпределителните дружества да трябва да се повишава цената. Но има нещо, което трябва много добре да разберем. Подобряването на качеството на електроснабдяването, инвестициите в подстанции, в осигуряване на тези параметри, които са необходими, не е процес, който може да стане за часове. Аз вече казах някъде, но подстанциите не никнат като гъбите след всеки дъжд, те изискват изключително голям финансов ресурс. Нека не забравяме, че 15 години българската енергетика беше последователно година след година декапитализирана, и това, което сега се случва в електроразпределителните дружества, със същия успех или със същия неуспех може да се случи съвсем скоро и в електрогенериращите предприятия, и в Националната електрическа компания. Тъй като те сега са в тези условия, в които бяха и ЕРП-та преди години. Т.е. изтискани до минимум, без възможност за инвестиции, без възможност за нормална поддръжка. Тук бих искал да отворя една скоба и да кажа, че последната авария в ТЕЦ "Варна" няма нищо общо с "Еон". Тя е авария, която се случва в едно от електроразпределителните полета на... при това на високо напрежение, което е собственост на Националната електрическа компания. С оглед на недопускане на подобни действия и на подобни инциденти сме разпоредили цялостна проверка на всички съоръжения, провеждане на всички необходими профилактични и контролни действия, така че да не допускаме през есенно-зимния сезон подобни инциденти, тъй като системата ще работи на практика на ръба на възможностите си и подобни инциденти биха могли да доведат до тежки последствия за цялата електроенергийна система на страната.
Друга тема е от седмицата е петролопроводът Бургас - Александруполис, но преди да коментираме последните съобщения и отричането им, да ви задам по-общо въпроса, така, както го постави преди малко кандидатът на десницата за президент Неделчо Беронов, за алтернатива на пълната зависимост на България от руските енергоизточници. Има ли спор между левицата и десницата, има ли политически спор за това, че България трябва да разшири възможностите си и да не зависи само от Русия?
Вижте, тази теза се размахва винаги, когато някой от десницата иска да измисли нещо като собствена политика или политическа идея. Ами, че точно по времето на десницата беше приватизиран "Нефтохим" - Бургас, който на практика води до 85 процента от тази енергийна зависимост, за която говорим. Ако тогава беше приватизиран "Нефтохим" от BP ("Бритиш петролиум") или "Шел", то сега може би нямаше да говорим за тази зависимост.
Защото на практика голямата енергийна зависимост идва от вноса на петролни продукти.
А що се отнася до останалите неща, преди да говорим за диверсификация, според мен по-важното е да кажем, че сме гарантирали примерно снабдяването с природен газ на страната, че сме гарантирали развитието на електроенергийната система и електрогенериращите мощности. И едва тогава да сядаме да си приказваме за диверсификация и да размахваме всякакви плашила. Нека да каже г-н Беронов какви са му алтернативните варианти.
Добре. . .
Защо, защо не ни предложи източник на природен газ, защо не ни предложи начин, по който да изгоним "Лукойл" от "Нефтохим", където Иван Костов го вкара, защо не ни предложи източник на друг доставчик на ядрено гориво при положение, че и чешката атомна електроцентрала в Темелин вече се отказа от горивото, произвеждано от "Уестинг хаус" и се връща към руското. Ами, има си чисто икономически съображения и освен това и, как да кажа, чисто физически съображения и географски, така че ние трябва да се съобразяваме с реалностите, а не да си приказваме идеологеми, които нямат нищо общо с реалностите.
Добре, в този контекст, ще се откаже ли България от равен дял в Бургас - Александруполис, защото съобщенията от Русия са, "Интерфакс", руската агенция, че руснаците ще... вече сме се били съгласили с гърците, те да имат 51 процента, а България и Гърция да разделят по 24.5 процента от петролопровода. Има ли такова нещо?
Г-н Вълчев, и този въпрос е от същата категория. Ние можем да имаме още сто години стопроцентово участие в една компания, наречена "Бургас - Александруполис", но да нямаме петролопровод. Не знам дали това е най-важното. Според мен важното в случая е да изградим този петролопровод. Защото този петролопровод е полезен за България от чисто политическа гледна точка. Защото страните, през които минават такива големи инфраструктурни съоръжения, са с друг политически статут. За нас той е важен, защото връща България, в чисто енергиен план, на голямата карта на големите енергийни проекти. За нас той е важен и в чисто икономически план, от гледна точка на участието на български фирми в изграждането, от гледна точка на участието на български фирми в транспорта, от гледна точка на парите, които България ще получава от преноса на петрол през този тръбопровод. Оттам нататък всичко останало са преговори, чрез които се уточняват параметрите между отделните участници в проекта. Ако ние си мислим, че можем да диктуваме условия, искам само да ви припомня, че Бургас - Александруполис не е единственото трасе, има поне още пет, през които може да мине този обход на проливите. Така че трябва да се съобразяваме и с този факт.
Чакайте. Само така, принципно като отговаряте, излиза, че "Интерфакс" не лъже.
"Интерфакс" не знам какво е казал, аз просто казвам. . .
Ами "Интерфакс" казва, че руснаците ще имат 51 процента, а ние с гърците общо 49. Има ли наистина такава договореност?
Такава договореност няма. Има решение на българското правителство от месец май тази година, което казва, че дяловото участие трябва да бъде поравно между тримата участника, като българското участие не може да бъде по-малко от 24.5 процента.
Е, да де, ама как ще е хем равно, хем 24Е Трябва да има четвърти участник, че да излязат процентите.
Не, казвам само, че досега договорката е за равно, като преговорите могат да продължат от тази основа, но не може българското участие да бъде по-малко от 24.5. Сега, оттук нататък преговори по този въпрос не са водени и те ще се водят от тези позиции, за които аз преди малко говорих. Освен това дяловото участие само по себе си, така, може да се окаже, че има доста символичен характер. Ако държавата ще печели не от разпределението на печалбата на експлоатиращата компания, а ще печели от такси, концесии и т.н., то това дялово участие, ако ние си запазим универсалния терминал, това дялово участие на практика е доста, доста символично число.
Добре. Накрая да ви поздравя за ордена - "Звезда на италианската солидарност", която ви дава. . .
Благодаря.
. . . италианският президент за принос в двустранните отношения. Да гледаме ли на този орден като част от диверсификацията, разпръскването на българските енергийни източници? Нали, като взимате италиански ордени, показва, че работим добре и с Италия, освен Русия.
Ние според мен работим достатъчно добре, не само с Италия, а с държавите от Европейския съюз, защото този орден е не заради работата само в областта на енергетиката. Искам да ви припомня, че Италия е най-добрият пазар на български стоки, ние изнасяме най-много за Италия. Един от най-големите ни, може би третият търговски партньор, въобще от всички търговски партньори на България. Така че орденът е по-скоро за взаимоотношенията в областта на икономиката и не точно за моите лични заслуги, разбира се.
