Велико Търново отново избра и награди своите спортисти. И отново имаше доволни и недоволни. Както винаги е било. И както винаги много от заслужилите си тръгнаха с горчив вкус в устата, а и много от гласувалите. В предишните години някои от наградените не идваше на церемонията и с това показваше отношението си към резултатите. През тази президентът на „Етър- 64" Атанас Атанасов заяви открито- изборът на треньор на годината е обида за нашия клуб. Възможно ли е 950 дни без загуба, титла и купа на страната да не бъдат оценени?, попита риторично той.
Родителите пък на подрастващите спортисти се изнизваха от тясната зала 302, чудейки се какво ще обяснят на децата си. Как да отговорят на въпросите: „С какво ме превъзхожда първият?, По- малко медали и титли ли имам?, Спортът, който тренирам по- лош ли е?, Повече ли трябва да се старая? Честно ли е това? И още, и още... все справедливи въпроси, на които е трудно да отговориш честно.
В случая за мен нямат вина нито треньорът, нито детето- спортист, чиито избор не се приема еднозначно. Така както в предишни години нямаха вина и други одумани впоследствие състезатели и треньори.
Истината е, че всичко това се случва защото анкетата в старата столица е игра без правила, игра в която субективността и личните пристрастия са определящи за резултатите. И докато не бъдат определи ясни и точни правила и не се знае колко точки носи класирането на световно, европейско, балканско или държавно първенства, все ще е така. Защото всички сме хора и явно нищо човешко не ни е чуждо, когато поискаме да покажем на някого колко сме му „верни"...
