Бивш на Реал Мадрид прави ретроспекция пред ГОНГ-аджийки
Бивш на Реал Мадрид прави ретроспекция пред ГОНГ-аджийки / netinfo
Знаете ли до какво може да доведе едно на пръв поглед „безобидно” закъснение от 20 минути? Когато в историята са замесени гонг-аджийката Инес Павлова и бившата такава Елисавета Шидерска...до среща с една от легендите на Реал Мадрид. А именно вратарят Пако Буйо, който на всичкото отгоре добре помни гостуването си в България. Защо ли?

Всичко започва в Мадрид. Спирка „Пинар дел Рей” на метрото. Инес минава през испанската столица на връщане от Куба, където отразява мачовете от Световната лига на волейболните национали. Шидерска вече 4 години е трудолюбив служител в Кралството.

Нетърпелива да се види с колежките (Павлова и чаровната Цвета Маркова от „Труд”, които току що са завършили напоителния си шопинг-тур), Елисавета зорко се оглежда кой влиза и излиза от метрото. Вместо на русата фурия Инес, погледът й попада на друга една позната от телевизията и календарчетата на футболните отбори, физиономия. Тази на Пако Буйо (13.01.1958, Бетансос, Испания) - вратар на ФК Севиля и Реал Мадрид в годините между 1972 и 1997. За да „убие” време, пък и глождена от онова „журналистическото любопитство”, което се поражда винаги дълбоко вътре в корема, Шидерска не се двоуми и смело пристъпва към бившия футболист. Представя се и обяснява, че чака „две симпатични спортни журналистки, които ще се изненадат приятно, ако напише нещо мило на футболни фенове на Реал Мадрид в България”. Пако не чака подкана. Бързо грабва белия лист и посланието до българските привърженици на кралския клуб е готово:

„За моите български приятели, мадридисти, една силна прегръдка”, Пако Буйо

Естествено историята не свършва дотук. Сеньор Буйо се усмихва широко и с много топлина се връща назад в миналото. Когато за първи път стъпва на българска земя.

„Знам, че играхме с Левски. През 82-83-та година май, тогава аз бях вратар на Севиля (б.а. Срещите са от 1/32 финал за купата на УЕФА, 15.09.1982 Севиля-Левски 3-1 и 28.09.1982 Левски – Севиля 0-3). Малко преди да тръгнем за София една от легендите на севилския тим и мой колега на вратата „Супер Пако” (б.а. Франсиско Руис Бренес - 02.03.1948, Сан Фернандо, Кадис - „Супер Пако” - прякор, който получава след мач с испанския национален отбор на Олимпийиските игри в Монреал, Канада през 1976 срещу...България. В тази среща, Пако спасява няколко топовни шута на българските нападатели, включително и една дузпа, позволила на испанците да прескочат квалификационната група), ме съветва да внимавам при размяната на валута по софийските улици, че има много измамници и мога да си остана без доларите, които нося. Аз обаче се чувствам „супер” подготвен да се изправя срещу една такава ситуация, че пренебрегвам изцяло полезния съвет и още с първия приближил се „чейнчеджия” започваме размяната. Курсът, който ми дава човекът, ми се стори превъзходен, едно към 25 май беше, та чак каня и други съотборници да сменят валута. Доволни тръгваме към близкия магазин, в който се оказва, че вместо български левове, в ръцете си държим ... гръцки драхми. Пихме една студена вода, която май ни помогна да елиминираме Левски и за късмет следващият ни съперник бе ПАОК от Солун. Казах си, гледай колко добре – сега ще си похарча купените в България гръцки драхми. Да, ама не! На гръцка земя установявам, че въпросната валута вече не е в сила, с изтекла годност така да се каже...все още помня тази случка с много хумор. Искрено се надявам, че тези неща вече не съществуват в София, че ме чака бизнес пътуване до вашата столица. Помня, че беше изключително красив град. Дано успея този път да го разгледам добре”, завършва ретроспекцията си чаровният Пако Буйо.