Навръх 14 февруари - Трифон Зарезан (ст. стил) и Св. Валентин, бяха наградени призьорите в първото издание на Поетичния конкурс „Опиянение - стихове за любовта и виното”, организиран от НЧ „Просвета 1925” - Мездра.
В него се включиха 19 автори от Мездра, Пловдив и Плевен. Техните творби оцени жури в състав: председател Валентин Вълчев, председател на Настоятелството на НЧ „Просвета 1925”, и членове Валентина Цекова, секретар на читалището, и Мирослав Гетов, редактор на в-к „Мездра XXI век”.
С първа награда бе отличено стихотворението „Ела любов” на Олга Върбанова, с втора - „Любов и вино?” колегата оператор Красимир Стефанов, а с трета - „Живот” на Дора Василева.
Призьорите получиха парични премии и по една бутилка вино, а всички участници - грамоти и литературния алманах „Ескус”, сборник на творците от Мездренския край. Амбицията на организаторите е конкурсът да стане традиционен.
Първа награда
ЕЛА, ЛЮБОВ
Ела, любов, ела до мен
от устните ти да отпия.
Със сладостта на твоя плен
до болка нека се напия.
Ела, любов, не стой встрани,
недей въздиша тежко, мила.
С целувката си възкреси
това, което в мен умира.
Ела, любов. Замръзвам - виж.
В обятията си вземи ме
и с обичта си ме напий,
със страстта си - изгори ме.
Олга ВЪРБАНОВА
Втора награда
ЛЮБОВ И ВИНО?
Любов и вино, вино и любов
жадува хоризонтът на душата.
Дали е стар светът, дали е нов -
не се променят сетивата.
Но любовта боли дори до смърт,
но виното горчи до изневяра
и няма брод, и няма път,
когато си изпил до капка вярата.
Когато нежност се продава
на всеки ъгъл в интернет,
но никой пет пари не дава
да прочете един поет...
Когато уличната врява
заменя съкровена обич
И хомо сапиенс се забавлява
със ферментиралата злоба.
Напук на делничната проза
да си забъркаме коктейл:
сипете вино двойна доза
и добавете розов мейл.
Винари много, виното - едно,
ала опива цялата вселена.
За мене то е живо същество,
за капка щастие родено...
С омайно биле в орбита летя
и вдигам чашата за празник:
наполовина пълна ли е тя,
или наполовина празна?
Красимир СТЕФАНОВ
Трета награда
ЖИВОТ
Бързо ходя,
но живота отпивам
бавно
като дегустатор неук.
Поемам глътките
с наслада,
задържам дъхът.
Първа глътка -
небцето пропада
в незнайна тъма.
Стискам духът!
Втора глътка -
горчиво-позната,
изригва вулкан,
а после пепелта сива
скрива следващ капан...
Така в пиянство безумно
дните пърхат - небесни крила
и никой не знае
кога ще капне
онази капка
една!
Дора ВАСИЛЕВА
