Пристанището в Лом е последната българска земя, която виждат хиляди евреи, натоварени на кораби за концентрационните лагери в Треблинка, през пролетта на 1943 година. 75 години по-късно ученици и общественици в Лом могат да видят документи и фотографии за трагичната история на близо 12 хиляди обречени българи от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско, и на други близо 50 хиляди спасени от лагерите на смъртта.
Пристанище Лом ще чества 180-та си годишнина
Изложбата „Труден избор с голямо значение: „СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - 1943” е съставена от държавна агенция „Архиви“ преди пет години, но в Лом се представя сега по инициатива на областния управител на Монтана Росен Белчев.
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първоначално това включва 20 000 души - 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от "стара" България.
На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4 058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. На 10 март започва депортирането 7 144 души от Вардарска Македония с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Близо 9000 души от "стара" България са събрани в Пловдив, но те не са натоварени на влаковете за Полша. Заповедта за депортация е отменена в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия български патриарх). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.
Малко хора от Лом са чували и знаят за Надежда Василева - милосърдната сестра от техния град, която с риск за живота си помага на страдащите във вагоните евреи през март 1943 година. Заплашвана, бита и унижавана от стражарите самарянката носи вода, храна, дрехи и медикаменти на хората, за да облекчи мъките им.
„Името ти ще бъде писано в еврейската история със златни букви” и казват еврейките от Лом, които с нея помагат извън полицейските часове, разрешени им за излизане от дома на затворените си сънародници . Тези думи стават пророчески.
През 2005 година Надежда Василева е удостоена със званието „Праведник на света”. Името й е изписано в мемориала Яд ва-Шем в Йерусалим, наред с имената на софийския митрополит Стефан, пловдивския митрополит Кирил и още 16 политици и общественици застанали срещу държавната политика за депортация и помогнали за спасяването на 50 хиляди български евреи.
Пристанище Лом ще чества 180-та си годишнина
Изложбата „Труден избор с голямо значение: „СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - 1943” е съставена от държавна агенция „Архиви“ преди пет години, но в Лом се представя сега по инициатива на областния управител на Монтана Росен Белчев.
Петя Димитрова
На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4 058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. На 10 март започва депортирането 7 144 души от Вардарска Македония с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Петя Димитрова
Малко хора от Лом са чували и знаят за Надежда Василева - милосърдната сестра от техния град, която с риск за живота си помага на страдащите във вагоните евреи през март 1943 година. Заплашвана, бита и унижавана от стражарите самарянката носи вода, храна, дрехи и медикаменти на хората, за да облекчи мъките им.
„Името ти ще бъде писано в еврейската история със златни букви” и казват еврейките от Лом, които с нея помагат извън полицейските часове, разрешени им за излизане от дома на затворените си сънародници . Тези думи стават пророчески.
Петя Димитрова