Представителна експозиция на бивши и настоящи ученици от Професионална гимназия по каменообработване в Кунино беше открита в сградата на Община Мездра. Светла Дамяновска – гл. експерт „Култура и художествена галерия“ представи творбите и откри експозицията.
Изложени са девет творби от осем автори. Камъкът оживява под майсторското длето на младите скулптори, които претворяват творческото си мислене и визуализират художествените си представи върху белия камък. По причудлив начин се появяват зооморфните изображения на охлюва и жабата, изсечени от Иван Симеонов и Олга Акраиш. Младият творец Мартин Иванов обезсмъртява могъществото на сърцето. Негова е и скулптурата от варовик с кремав оттенък „Очакване“, съхранила човешката надежда за дълго чакана рожба, за доброта и обич. Филип Филипов възпява „Утро“, застинало върху бяло-розовия мрамор, вдъхващо спокойствие и наслада. Топлината на дома е внушена от скулптурното превъплъщение „Ваза“ на Алекс Ангелов. Впечатляваща е приликата с Яворов, постигната в антропоморфната скулптура на Цветан Цветков. Кристиян Димчовски е направил смел опит за „Автопортрет“. Погледите привлича скулптурата на жрицата на богиня Артемида Кариатида, изсечена от Илия Еленков от оцветен варовик.
„Общинската администрация става по-красива и впечатляваща с вашите творби“, каза в поздравителното си обръщение домакинът на експозицията инж. Генади Събков. Той поздрави директора Яна Орлинова за творците, които училището създава и за усилията, полагани за запазване и развитие на единственото за страната учебно заведение.Директорът на каменоделното училище благодари на общинската администрация за съпричастността и подчерта значението на Мездра за успешната реализация на възпитаниците на професионалната гимназия.
„Работата с камъка е комбинация между дух и материя, между изкуство и занаят, който е труден, но благодарен“, заяви още Орлинова.
На отриването присъстваха седмокласници от мездренски училища, на които кметът пожела „да потърсят и намерят пътя към изкуството, което е нещо велико“.
В Кунино има традиции в каменоделството още от древността. В началото на ХХ в. благоприятните предпоставки за развитието на тази интересна и престижна професия нарастват с разкриването на нови находища от висококачествен врачански варовик и построяването на жп линията София-Варна (особено впечатляваща е и уникалната природа в района на селото). Така съвсем логично, в началото на 20-те години на ХХ век, се заражда идеята именно тук да бъде построено единственото Държавно Училище по каменоделие в България и на Балканския полуостров. По това време, а и сега, в Европа има общо три подобни учебни заведения. С големи заслуги за откриването на училището е тогавашният министър на войната, роденият в Кунино, Константин Томов (1888-1935).
През 1921 г., със Заповед на тогавашния премиер Александър Стамболийски, е създадено Училището по каменоделие. За негов пръв директор е назначен учителят от Чешкото каменоделско училище в град Хоржице Рудолф Браун. След него идват и други педагози от Чехия: Йозеф Краус, Станислав Кхун, Йозеф Шквара, които полагат основите на „съвременното каменоделие в България”, чиито единствен представител е школата в Кунино.
Официалното откриване е на 2 март 1922 г., а първият випуск е от 10 души.
През следващите години броят на учениците нараства значително, като в началото на 80-те години в него вече се обучават едновременно по 40 души за професия „Каменоделец” от област на образование „Изкуства” и около 200 души от област „Машинна обработка”.
Училището дава на България плеяда педагози, художници и архитекти, сред които личат имената на Петър Тоновски, Крум Дерменджиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, Гурко Йосифов, Величко Марков, Илия Цеков, Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, доц. Стефан Янакиев, Янаки Кавръков, Маньо Славов, Любен Черкезов,Иван Димчев, Христо Христов, Васко Василев и много др.
Възпитаници на училището са работили по скулптурната украса на емблематични сгради като Президентството, Министерски съвет, ЦУМ, хотел „Шератон”, Съдебната палата, Министерството на отбраната, по архитектурното и художественото оформление на големите български градове, националните монументално-скулптурни обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен бряг и т.н. От 2006 г. учебното заведение преминава към Министерството на културата като училище по изкуства към Министерство на културата.
Изложени са девет творби от осем автори. Камъкът оживява под майсторското длето на младите скулптори, които претворяват творческото си мислене и визуализират художествените си представи върху белия камък. По причудлив начин се появяват зооморфните изображения на охлюва и жабата, изсечени от Иван Симеонов и Олга Акраиш. Младият творец Мартин Иванов обезсмъртява могъществото на сърцето. Негова е и скулптурата от варовик с кремав оттенък „Очакване“, съхранила човешката надежда за дълго чакана рожба, за доброта и обич. Филип Филипов възпява „Утро“, застинало върху бяло-розовия мрамор, вдъхващо спокойствие и наслада. Топлината на дома е внушена от скулптурното превъплъщение „Ваза“ на Алекс Ангелов. Впечатляваща е приликата с Яворов, постигната в антропоморфната скулптура на Цветан Цветков. Кристиян Димчовски е направил смел опит за „Автопортрет“. Погледите привлича скулптурата на жрицата на богиня Артемида Кариатида, изсечена от Илия Еленков от оцветен варовик.
„Общинската администрация става по-красива и впечатляваща с вашите творби“, каза в поздравителното си обръщение домакинът на експозицията инж. Генади Събков. Той поздрави директора Яна Орлинова за творците, които училището създава и за усилията, полагани за запазване и развитие на единственото за страната учебно заведение.Директорът на каменоделното училище благодари на общинската администрация за съпричастността и подчерта значението на Мездра за успешната реализация на възпитаниците на професионалната гимназия.
„Работата с камъка е комбинация между дух и материя, между изкуство и занаят, който е труден, но благодарен“, заяви още Орлинова.
На отриването присъстваха седмокласници от мездренски училища, на които кметът пожела „да потърсят и намерят пътя към изкуството, което е нещо велико“.
В Кунино има традиции в каменоделството още от древността. В началото на ХХ в. благоприятните предпоставки за развитието на тази интересна и престижна професия нарастват с разкриването на нови находища от висококачествен врачански варовик и построяването на жп линията София-Варна (особено впечатляваща е и уникалната природа в района на селото). Така съвсем логично, в началото на 20-те години на ХХ век, се заражда идеята именно тук да бъде построено единственото Държавно Училище по каменоделие в България и на Балканския полуостров. По това време, а и сега, в Европа има общо три подобни учебни заведения. С големи заслуги за откриването на училището е тогавашният министър на войната, роденият в Кунино, Константин Томов (1888-1935).
През 1921 г., със Заповед на тогавашния премиер Александър Стамболийски, е създадено Училището по каменоделие. За негов пръв директор е назначен учителят от Чешкото каменоделско училище в град Хоржице Рудолф Браун. След него идват и други педагози от Чехия: Йозеф Краус, Станислав Кхун, Йозеф Шквара, които полагат основите на „съвременното каменоделие в България”, чиито единствен представител е школата в Кунино.
Официалното откриване е на 2 март 1922 г., а първият випуск е от 10 души.
През следващите години броят на учениците нараства значително, като в началото на 80-те години в него вече се обучават едновременно по 40 души за професия „Каменоделец” от област на образование „Изкуства” и около 200 души от област „Машинна обработка”.
Училището дава на България плеяда педагози, художници и архитекти, сред които личат имената на Петър Тоновски, Крум Дерменджиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, Гурко Йосифов, Величко Марков, Илия Цеков, Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, доц. Стефан Янакиев, Янаки Кавръков, Маньо Славов, Любен Черкезов,Иван Димчев, Христо Христов, Васко Василев и много др.
Община Мездра