Вторият ден на януари се нарича Силвестъровден. Днес именници са всички, които носят имената: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.
Свети Силвестър се родил в Рим. Той бил възпитан в светата вяра и се учил при презвитера Квирин, както на науки, така и на добра нравственост. Като достигнал пълнолетие, той станал голям страннолюбец и от любов към Бога и ближните въвеждал в дома си странници, умивал нозете им, нагостявал ги, доставяйки им пълно успокоение.
Православната вяра свързва името на св. Силвестър с едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечeстиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.
Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден) е вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък - волове, биволи, коне, магарета. Този празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват, организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома.
Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
