Да бъде създаден стандарт за паметниците на културата на открито. Това предложи в ефира на Дарик директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. По думите му често в крепостта Царевец идват туристи, които сядат на пикник и употребяват алкохол, което не е редно да се случва в културно-исторически резерват.
Според Църов има няколко категории туристи. „Има такива, които наистина са дошли да се запознаят с културното наследство - било то българи, било то чужденци. Има такива, които въобще не проявяват никакъв интерес, но просто си правят разходка. Но има и такива, които вандалстват. За съжаление това са хора с ниска култура, които използват, примерно Царевец е една голяма площ, носят със себе си алкохол, правят си пикник и после създават доста неприятности. Персоналът се грижи да потушава всякакви конфликти, но се случват и такива неща", каза още за Дарик директорът великотърновския музей.
От своя страна експертът по опазване на недвижимите културни паметници арх. Валентина Върбанова припомни, че към всяка община трябва да има хора, които се грижат за реда и сигурността на паметниците на открито, но това никъде не се случва. Особено в по-малките обекти, които са в близост до по-бедни общини, съоръженията за безопасност са силно амортизирани или отсъстват, обясни Веселин Вълков, зам.-председател на Асоциацията на екскурзоводите.
Въпреки че в крепостта Царевец има създадени такива условия, трябва да се направят допълнителни усилия: „На лобната скала би трябвало да се постави парапет. Там хората се навеждат и ако някой загуби равновесие, не искам да си представя как пристига долу, ако полети. Второто място е при водния резервоар по пътя към Балдуиновата кула, там също е доста опасничко".
Иван Църов допълни, че крепостта Царевец получава доста голяма държавна субсидия и успява да осигури поддържане на наследството. След трагичния инцидент от преди няколко години, при който дете изгуби живота си, мерките за безопасност са станали по-силни. „Министерството на културата да разработи стандартни мерки за всички обекти в България, защото всички недвижими културни ценности са държавна собственост, и те да бъдат прилагани като стандарт, както има стандарти за храните, защо да няма стандарти и за музеите на открито", добави Църов.
От своя страна арх. Валентина Върбанова заяви, че преди едно съоръжение да бъде пуснато в експлоатация и да бъде отворено за туристи, то трябва да отговаря на всички изисквания - да бъде обезопасено и да има нужната маркировка: „Към общината трябва да има доста хора, на които това да им бъде основната работа. Законът за културното наследство ги нарича местни структури за опазване. В чужбина подобни специалисти ги наричат офицери. Тази система „опазване" я има по закон, но я няма по места микъде".
Експертите са категорични, че в опазването и разработването на културно-историческото наследство е бъдещето на страната ни, но това трябва да се случва по всички правила за безопасност и за съхранение на ценностите.
