Правят ДНК екпертиза на индивид, открит при разхокпките на крепостта "Ряховец"
/
netinfo
Тази година отново бяха отпуснати средства за разкопки в крепостта „Ряховец” край Горна Оряховица. По време на този археологически сезон стана ясно, че има вероятност част от крепостта да е била обитавана от кумани. Сред откритията има нож, който се свързва именно с тези номадски племена, като това е вторият подобен предмет, намиран на крепорстта. През този археологически сезон учените са направили много нови открития. В територията на крепостта „Ряховец“, която се разполага на 20 дка, освен нови битови предмети, са открити и останки от жилища с уникални за България структури.
netinfo
"Миналата година открихме единият нож. Разрових се в руско-езичната литература, защото той е непознат в българската литература, тъй като не е откриван по наши обекти. В Русия са доста добре изследвани този тип ножове – т. нар. „алански“ ножове. Тази година открихме вторият, който е абсолютно същият. Този тип ножове продължава да битува при късните номади, каквито всъщност са куманите“, посочи археологът и ръководител на екипа по разкопките Илиян Петракиев. По думите му разкритата жилищна архитектура има аналогия с тази в Унгария. Там са проучени няколко селища, за които се знае със сигурност, че са били населявани от кумани. „По исторически данни към 1236 година, когато куманите са прогонени от засилващата се татаро-монголска инвазия в степите, голяма част от тях се заселват в България. В историческите извори пише, че те са приети радушно от Цар Иван Асен, който ги разселва по едни от най-плодородните български земи. Колегата Георги Владимиров публикува вече няколко статии по въпроса за кумански гробове в църквата „Св. 40 мъченици“. Имаме данни за такива погребения и в църквата „Св. Св. Петър и Павел“. Според изследователите част от гробовете, разкрити при богатия Янтренски некропол, при село Янтра, принадлежат на кумани. Жилищната архитектура носи до някаква степен този характер – на процеса на усядане на този етнос, който приема и заварените тук традиции. Така че ние намираме симбиоза, консенсус между двата етноса“, допълни археологът.
netinfo
Най-мащабно се оказва откритието на човешки останки, което може да напише една нова глава от средновековната история на областта и да докаже заселването на номадски народи в региона в края на XII-ти и началото на XIII-ти век. "В Унгария вече са правени ДНК експертизи на останки на кумани, което ще улесни изследователския процес. Пробите, изпратени за изследване в Щатите ще дадат резултати през 2018-та година, когато евентуално ще може да бъде потвърдена научната хипотеза на екипа ни", каза археологът. Той съобщи, че анализът ще бъде направен от проф. Дейвид Рейч от Департамента по генетика в Харвард – САЩ. След това той ще бъде сравнен с вече изследвания материал от 11 кумански индивида в Унгария. „Твърде е вероятно крепостта да е обитавана от куманите, които са съюзници на Втората българска държава. Това не е случайно, имайки предвид, че и трите династии на Второто българско царство – Асеневци, Тертери и Шишмановци, носят куманска кръв. Куманите са постоянен съюзник на българите. Възстановяването на Втората българска държава става с тяхна помощ. Съвсем логично е да си зададем въпросът къде те са резидирали“, посочи Илиян Петракиев. Археологът допълни, че хипотезата му се потвърждава и от откритите предмети и жилищна архитектура, които носят характера на този номадски народ.
netinfo
netinfo
По думите на археолога проф. Хитко Вачев целенасочено изследване, на базата на веществен материал, по отношение на късните номади в България липсва. „Можем да кажем обаче, че тогава крепостта Ряховец е изключително стратегическа. Тя се намира до столичния град и представлява военна крепост. Това отваря на въпроса дали там не е била настанена войсковата част. От времето на Римската империя елитните войскови части не присъстват в столицата. Те се разполагат в близост до столичните градове, на такова разстояние, което е удобно за защита на столичния град“, посочи проф. Вачев. Илиян Петракиев допълни, че през зимата ще бъде направен и антропологичен анализ на останките открити в гроба, за да се установи половата принадлежност и възрастта на индивида.
netinfo
netinfo
Тази година, за втори път разкопките бяха съпътсвани от Лятна археологическата школа, чрез която 43 младежи между 12 и 17 години взеха участие в процеса на изследване на историческата крепост. Зам.-ръководител на проучванията на обекта Мая Иванова обясни, че те са били разделени на две групи. В рамките на две седмици участниците в школата са имали възможността да се докоснат до работата на археолога. Мая Иванова отбеляза, че децата са се научили как да работят с технически средства като метал детектор и нивелир. Успели са да овладеят и началните етапи от водене на полева инвентарна книга и полеви дневник. В рамките на проведените „Семейни съботи“ в Историческия музей в Горна Оряховица, участниците в школата, както и по-малки деца, са се включили в почистването на откритите през сезона, керамични фрагменти. Също така те са се научили и как се реставрират съдове. Проведени са занимания и по рисуване на откритите находки. „Децата с голям интерес приемат работата ни. Те усещат и нашата отдаденост в професията. Смятам, че наистина инициативата е успешна и тепърва ще се развива, с мащабни дейности. Припомням, че Археологическа школа „Ряховец“ е първата по рода си инициатива в България. Вече два сезона тя се реализира успешно. Целта на школата е децата да бъдат въведени в реалната археологическа среда, т.е. да се докоснат до материалите още в момента на тяхното откриване. Те идват в Музея, разглеждат експозициите, обяснява им се подробно, но е съвсем различно, когато видят разкриването на всяка една находка“, посочи Мая Иванова.
