Предстои да стартират ремонтни дейности на отсечките Велико Търново – Арбанаси – Горна Оряховица и Ресен- Самоводене. Средствата,с които ще се извърши рехабилитацията са от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”. Това съобщи във Велико Търново министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той припомни, че преди две седмици, с постановление на МС, бюджетът на Агенцията е бил увеличен на 100 млн. лева. 8 млн. лева от тези средства ще бъдат заделени за ремонти на републикански пътища на територията на област Велико Търново. Единият път е пряката връзка между Велико Търново и Горна Оряховица, през Арбанаси. Отсечката е с дължина над 6 км. За укрепването на две свлачища в този участък ще бъдат отпуснати 2,3 млн. лева. По думите на министърът това е най-пряката и бърза връзка между двата общински центъра и Лясковец. Другата отсечка, която ще бъде ремонтирана е Ресен – Самоводене. Министърът увери, че до среда, а може би до вторник, ще стартират дейностите. И двата проекти са в технологична готовност. Друг път, за койот също ще бъдат отпуснати средства е пътят Павликени – Караисен. Дейностите по рехабилитацията ще стартират в рамките на 10 дни.
Регионалният министър съобщи и, че до 2019 година ще започнат строителните дейности на автомагистрала Хемус в участъка до Велико Търново. По думите му през ноември ще бъде възложено проектирането на участъка от разклона Ловеч –Плевен до връзката с новата магистрала Русе-Велико Търново. Вече готова оценката за въздействие на околната среда за този участък.
„През това време ще бъдат придвижени и парцеларните планове, така че в рамките на 2018 година да извършим техническото проектиране, за да стартираме 2019 година с възлагане на строителните дейности на магистралата до Велико Търново. Преди два месеца е подписан договора с фирмата изпълнител за 9,3 км. от магистралата, от Ябланица до разклона за Тетевен. Изпълнителят е пред завършване на проекта. Шест месеца трябваше да проектират, а за два месеца са почти готови с проекта. Приключваме с отчуждаванията и се надявам още в рамките на тази година да стартираме с реалното строителство. Срокът е две години и половина, но ние ще го съкратим на не повече от 2 години, така че до края на 2019 година да имаме завършен участък от тези 9,3 км. до разклона за град Тетевен”, посочи Нанков.
Николай Нанков отбеляза, че в момента се проектират още 50 км. от „Хемус”, до разклона Ловеч – Плевен. До края на календарната 2017 година ще са изготвени техническите проекти, а в началото на 2018 година ще бъде възложено строителството на този участък. „Ние сме поели ангажимент и ще го спазим. В рамките на настоящия мандат около 100 км. от автомагистралата ще бъдат напълно завършени. В момента се обжалва тръжната процедура за участъка от 16 км. от източната посока на магистралата, от пътен възел „Белокопитово”, в посока Търговище, до пътен възел „Бухово”. Има избран изпълнител и в рамките на следващите няколко месеца ще бъде сключен договор с него, за да може през 2018 година да стартира изграждането на тези 16 км. Ангажиментът който сме поели за „Хемус” е до 2024 година да имаме завършена изцяло магистрала. В рамките на настоящия мандат ще бъдат завършени 100 км., а за останалите 160 км. на различните етапи ще имаме възложени и изпълнявани строително-монтажни и ремонтни дейности”, заяви Нанков.
По време на брифинга стана ясно и, че през ноември трябва да приключат обществените обсъжданията и процедурата по ОВОС и за автомагистрала Русе – Бяла – Велико Търново. През 2018 година ще стартира проектирането и реалното възлагане на строителството. „Това са ни двата най-важни приоритета в Северна България, за които в рамките на мандата имаме ясни и постижими цели. Затова изключително много форсираме процедурата за въвеждането на ТОЛ таксите и електронните винетки, тъй като и двете магистрали за лишени от европейско финансиране. Те ще се финансират изцяло с бюджетни средства по линия на бъдещите приходи и постъпления от ТОЛ таксите и електронните винетки”, посочи Нанков. Той допълни, че с 13 млн. лева ще бъде подобрена образователната инфраструктура в три общини на територията на област Велико Търново. Преки бенефициенти са над 3200 деца, обучаващи се в образователни заведения на територията на три общини. Сумата е част от наддоговорените средства по ОП „Региони в растеж” в размер на 213 млн. лева, с които ще бъдат извършвани ремонтни дейности в учебни заведения в 16 български общини. Миналата седмица проектите са били одобрени, а през следващата седмица общините ще сключат своите договори с Министерството за реализиране на мерките в съответните образователни заведения. Нанков посочи, че община Велико Търново ще получи близо 8 млн. лева по програмата. В проекта са включени ЦДГ „Ален мак”, ЦДГ „Пролет”, ЦДГ „Рада войвода”, СУ „Г. С. Раковски” и СУ„Владимир Комаров” и Спортното училище. В тях се обучават, възпитават и израстват над 2050 деца. Община Свищов ще подобри образователната структура в 4 учебни заведения – детски градини и училища, в които се обучават около 400 деца. Проектът на крайдунавската община е за близо 2,4 млн. лева. Нанков допълни, че в община Горна Оряховица вече са реализирани проекти по ОП „Региони в растеж”. С 3 млн. лева са подобрени условията за учене и спорт в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” и ЦДГ „Бодра смяна”, където се обучават, възпитават и израстват 786 деца. С 200 000 лева от тези средства е подобрена спортната инфраструктура в тези две учебни заведения.
Регионалният министър съобщи и, че до 2019 година ще започнат строителните дейности на автомагистрала Хемус в участъка до Велико Търново. По думите му през ноември ще бъде възложено проектирането на участъка от разклона Ловеч –Плевен до връзката с новата магистрала Русе-Велико Търново. Вече готова оценката за въздействие на околната среда за този участък.
„През това време ще бъдат придвижени и парцеларните планове, така че в рамките на 2018 година да извършим техническото проектиране, за да стартираме 2019 година с възлагане на строителните дейности на магистралата до Велико Търново. Преди два месеца е подписан договора с фирмата изпълнител за 9,3 км. от магистралата, от Ябланица до разклона за Тетевен. Изпълнителят е пред завършване на проекта. Шест месеца трябваше да проектират, а за два месеца са почти готови с проекта. Приключваме с отчуждаванията и се надявам още в рамките на тази година да стартираме с реалното строителство. Срокът е две години и половина, но ние ще го съкратим на не повече от 2 години, така че до края на 2019 година да имаме завършен участък от тези 9,3 км. до разклона за град Тетевен”, посочи Нанков.
Николай Нанков отбеляза, че в момента се проектират още 50 км. от „Хемус”, до разклона Ловеч – Плевен. До края на календарната 2017 година ще са изготвени техническите проекти, а в началото на 2018 година ще бъде възложено строителството на този участък. „Ние сме поели ангажимент и ще го спазим. В рамките на настоящия мандат около 100 км. от автомагистралата ще бъдат напълно завършени. В момента се обжалва тръжната процедура за участъка от 16 км. от източната посока на магистралата, от пътен възел „Белокопитово”, в посока Търговище, до пътен възел „Бухово”. Има избран изпълнител и в рамките на следващите няколко месеца ще бъде сключен договор с него, за да може през 2018 година да стартира изграждането на тези 16 км. Ангажиментът който сме поели за „Хемус” е до 2024 година да имаме завършена изцяло магистрала. В рамките на настоящия мандат ще бъдат завършени 100 км., а за останалите 160 км. на различните етапи ще имаме възложени и изпълнявани строително-монтажни и ремонтни дейности”, заяви Нанков.
По време на брифинга стана ясно и, че през ноември трябва да приключат обществените обсъжданията и процедурата по ОВОС и за автомагистрала Русе – Бяла – Велико Търново. През 2018 година ще стартира проектирането и реалното възлагане на строителството. „Това са ни двата най-важни приоритета в Северна България, за които в рамките на мандата имаме ясни и постижими цели. Затова изключително много форсираме процедурата за въвеждането на ТОЛ таксите и електронните винетки, тъй като и двете магистрали за лишени от европейско финансиране. Те ще се финансират изцяло с бюджетни средства по линия на бъдещите приходи и постъпления от ТОЛ таксите и електронните винетки”, посочи Нанков. Той допълни, че с 13 млн. лева ще бъде подобрена образователната инфраструктура в три общини на територията на област Велико Търново. Преки бенефициенти са над 3200 деца, обучаващи се в образователни заведения на територията на три общини. Сумата е част от наддоговорените средства по ОП „Региони в растеж” в размер на 213 млн. лева, с които ще бъдат извършвани ремонтни дейности в учебни заведения в 16 български общини. Миналата седмица проектите са били одобрени, а през следващата седмица общините ще сключат своите договори с Министерството за реализиране на мерките в съответните образователни заведения. Нанков посочи, че община Велико Търново ще получи близо 8 млн. лева по програмата. В проекта са включени ЦДГ „Ален мак”, ЦДГ „Пролет”, ЦДГ „Рада войвода”, СУ „Г. С. Раковски” и СУ„Владимир Комаров” и Спортното училище. В тях се обучават, възпитават и израстват над 2050 деца. Община Свищов ще подобри образователната структура в 4 учебни заведения – детски градини и училища, в които се обучават около 400 деца. Проектът на крайдунавската община е за близо 2,4 млн. лева. Нанков допълни, че в община Горна Оряховица вече са реализирани проекти по ОП „Региони в растеж”. С 3 млн. лева са подобрени условията за учене и спорт в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” и ЦДГ „Бодра смяна”, където се обучават, възпитават и израстват 786 деца. С 200 000 лева от тези средства е подобрена спортната инфраструктура в тези две учебни заведения.
Нанков припомни, че общо 624 млн. лева по Програма „Региони в растеж” са пряко насочени към подобряване на материално техническата база в образователните заведения в страната. Този ресурс е насочен към над 255 000 български деца и обхваща повече от 400 учебни заведения. Средно всеки един ученик, студент или дете ще получи 2500 – 2444 лева по линия на ОП „Региони в растеж”. Допустими и включени в проектите от почти всички администрации и ръководства на учебните заведения са и мерки, свързани с подобряване на спортната инфраструктура. Нанков допълни, че за първи път е заделен такъв висок ресурс и за професионалните гимназии, които по думите му са най-пряката връзка между бизнеса и образованието. С над 160 млн. лева ще бъдат подобрени условията в 140 професионални гимназии, разпределени на територията на страна.
