До скоро думата „биоразнообразие” се използваше предимно от учените биолози. Причината днес тя все повече да навлиза в речника на обикновения човек и неспециалистите е в осъзнаването на значението на биоразнообразието. Тук трябва да изясним и какво точно представлява то. Биоразнообразието представлява целият живот на Земята, цялата жива природа и средата, която тя обитава. Това са всички животински и растителни видове, техните гени, взаимовръзки и начинът, по който те оформят местата, където живеят – техните екосистеми. Питате се: Какво значение има за нас, хората, съществуването на полските мишки, царските орли и въобще на растенията и животните, които не отглеждаме за храна? Защо трябва да опазваме природата и да съхраняваме разнообразието от животински и растителни видове? Много хора се наслаждават на времето, прекарано сред природата, но тя има много по-важно значение за съществуването ни от туристическите атракции и комфорт, които ни предлага. Биоразнообразието ни предоставя редица екосистемни услуги.
Какво представляват екосистемните услуги?
Най-просто казано, екосистемните услуги представляват ползите, които извличаме от екосистемите. Те са най-различни, а някои са от решаващо значение за нашето съществуване и възможността да произвеждаме стоки. Екосистемите предоставят осигурителни услуги като храна, прясна вода и вода за производствени нужди, дървесина, фибри и генетичен фонд от важно значение за развитието на медицината. Също така, екосистемите регулират климата, бедствията, болестите, качеството на водата, вредителите и други. Притежават културни функции и услуги като възможност за отдих, естетическа наслада на природата, духовни и културни ценности, вдъхновение и знание. От най-важните услуги, които ни предоставя живата природа, са поддържащите й функции като формиране на почвата и нейното подхранване, участие на растителните видове в кислородния и въглеродния цикъл и други, без които животът на Земята не би бил възможен, поне не и под настоящата си форма.
От обграждащата ни природа зависи до голяма степен нашата сигурност, достъп до достатъчно ресурси и храна, физическата ни сила, отношение между различните социуми, възможността за живеене и професионална реализация. Бумът на човешкото развитие от 1950 г. насам се дължи на експлоатацията на ресурсите, формирани от екосистемните услуги. Те обаче често са добивани и използвани неконтролируемо, прекомерно и без да се дава възможност на природата да се възстанови. Нарушаването на екосистемите намалява качеството на екосистемните услуги, а това понижава възможността ни да ги използваме. Не трябва да забравяме, че без достъп до пресни води и почва, която да обработваме за производство на храна и лекарства, съвременният живот би бил буквално немислим. Намаляването или липсата на природни ресурси е причина за международни конфликти, изоставянето на цели селища и мигрирането на населението към райони с достъп до ресурси.
Снимка: Палестински емигранти, бягащи от Накба, 1948 г. (Wikimedia Commons)
Уязвимост на екосистемите
От втората половина на миналия век насам много от най-важните екосистемни услуги са влошени. Това са ресурсите на риба, достъпът до водни ресурси, възможността за пречистване на отпадъците и детоксикация на опасни вещества от природата, пречистване на водата, защита от природни бедствия, регулиране качеството на атмосферния въздух, регулиране на местния климат, контрол върху ерозията, естетическите качества на природната среда.
Сред най-богати на екосистемни услуги райони са крайбрежните райони, влажните земи и горските територии. Те, обаче са изключително крехки. Така нарушаването на даден природен компонент води до верижното нарушаване на всички останали компоненти на екосистемата, защото те са взаимно свързани.
Поради богатството си от природни ресурси, крайбрежните територии са били гъсто населени още от древността. В наши дни повече от половината от най-големите градове и мегаполиси в света се намират в крайбрежни територии. Те оказват огромен натиск върху крайбрежните екосистеми, свидетелство за което са влошеното състояние и умирането на кораловите рифове, изсичането на мангровите гори, изчезването на горите и свързаните с тях продукти – гъби, плодове, билки. Нарастващата концентрация на население в крайбрежните градове води до ерозиране на бреговете и разрушаване на сушата. В резултат на това, тези градове трябва да инвестират в скъпоструващи инженерни съоръжения, които да укрепват земята им.
Снимка: Пристанището на Сидни. (www.wikipedia.org)
Човешката цивилизация променя драстично природните екосистеми. Дубай например е изградил изкуствена суша в океана, където да бъде разположен един от най-луксозните курорти в света. Дубай не разполага с ресурси на прясна вода, но със земеделски земи за снабдяване на града. Богатството му се дължи на петролните залежи, чрез което Дубай се развива с нарастващи темпове. Може да си позволи да внася скъпоструващи ресурси, за да осигури функционирането си.
Снимка: Дубай.(www.arabnewsmedia.com)
Други екосистеми с висока ценност на услугите си и същевременно силно уязвими са кораловите рифове. На по-малко от 1% от територията на световния океан се срещат над 25% от морските биологични видове. По своето биоразнообразие, кораловите рифове конкурират дори тропическите гори на Амазонка. Сред най-застрашаващите човешки дейности за рифовете са прекомерният риболов на редки риби за декорация, както и промишленият риболов. Намаляването на рибното разнообразие и прекомерният улов унищожават основите, върху които се крепи екологичният баланс по тези райски кътчета. Друг фактор за унищожаването на кораловите рифове е неконтролираното и нехайно развитие на туризма. Плаването с лодки в плитки води наранява рифовете. Колекционирането на корали от гмуркачи е унищожило формации, образувани в течение на повече от 10 хил. години. Някои туристически курорти са построени директно върху кораловите рифове и заустват отпадните си води директно в морето. Градските канализационни системи, замърсените води от индустрия и наторяването на земеделските земи с изкуствени торове, изливащи се директно в морето, буквално отравят кораловите рифове – дом на сумарно 2 милиона биологични видове. Строителните дейности, свързани с изграждането на модерни курорти и цели туристически центрове в непосредствена близост до кораловите рифове, са довели до силна ерозия - разрушаване на брега. Преобразяването на сушата от минно дело води до нейната деградация и натрупването на седименти в реките, моретата и океаните. Мангровите гори, които преди служели за бариера на седиментите по пътя им към океанските територии, вече не могат да изпълняват тези си функции. Корали са добивани не само като туристическа стока, но и като строителен материал. В някои райони като средство за риболов се използват динамит или цианиди, които убиват не само рибата, но и рифовете, които населява. Освен това, тези екосистеми са изключително чувствителни на промени в температурата на водата, правейки ги особено уязвими от затоплянето на температурата, следствие от климатичните промени.
Снимка: Риболов чрез използване на динамит във Филипините. (http//oceanworld.tamu.edu)
Мангровите гори са изключително богати на биоразнообразие и съответно предлагат множество екосистемни услуги за местното население. Те играят важна роля за пречистването на въздуха и горите и са дом на изключително разнообразие от рибни съобщества, раци, скариди и други. Днес мангровите гори са намалили площта си с 35% поради изсичане на горите за земеделски площи. Така техните защитни и снабдителни функции биват силно нарушени. Тези гори имат много важно значение за препитанието на местното население поради риболова, ресурсите на дървесина, защитата на бреговете от ерозия, събирането на продукти от тях, развитието на туризма.
Учените считат тропическите дъждовни гори за природен феномен. Те са дом на значителен брой растителни и животински видове. Тропическите гори се намират в Южна Америка, Западна и Централна Африка, Югоизточна Азия и Северна Австралия, разположени в тесен пояс около екватора. Един хектар от тропическа гора може да съдържа над 100 вида дървесни видове. Освен тях, тропическите гори са дом на невероятно разнообразие от птици, насекоми, земноводни и др. Една четвърт от всички съществуващи медикаменти са създадени на базата на вещества, извлечени от тропическите гори. Днес тропическите гори са едни от най-силно застрашените екосистеми заради мащабното им изсичане. Населението, което обитава териториите около тропическите гори, е изключително бедно, и принудено да разрушава този ценен ресурс за оцеляването си. Горските системи като цяло имат важни регулиращи функции за водния кръговрат и за пречистването на водата.
Снимка: Тропическа дъждовна гора в Бразилия. (www.nationalgeographic.com)
© Timothy G. Laman
Значение на биоразнообразието за човечеството
Намаляването на биоразнообразието и промените в екосистемните услуги оказват силно влияние върху всички компоненти на човешкото благосъстояние. В намаляването на биоразнообразието са свързани намаляването на първичните материали, на базата на които се развива човечеството. Екосистемните услуги са базата за развитие на земеделието – растениевъдството и животновъдството.
Селското стопанство е най-важният отрасъл за населението по цялото земно кълбо. Най-голям процент от заетите в световен мащаб работи в селскостопанския сектор. Този сектор, обаче произвежда едва около 3% от световния брутен вътрешен продукт. В развиващите се страни обаче, селското стопанство произвежда до 30% от националния БВП. Това се дължи на факта, че най-мащабните селскостопанските земи са локализирани именно в страни от Третия свят, където богати западни корпорации купуват евтина земя и използват също толкова евтина работна ръка. Превръщането на една територия с обработваема площ обаче е свързано с унищожаване на практически цялото й първично биоразнообразие, въвеждане на нови видове и отглеждане на монокултури. Земите се обработват с изкуствени торове и третират с пестициди. Развитието на интензивно земеделие влошава качествата на почвата и тя губи плодородността си. Продукцията от тези територии се реализира предимно на западния пазар с ниска цена.
Производството на храна, като екосистемните услуги, зависи от други екосистемни услуги като формиране на водосбор, формиране на почва, опрашване, естественото регулиране на вредители и др. Влошаването на качеството, а понякога и количеството, на един или няколко от тези компоненти може да окаже фатално въздействие върху продуктивността на земята. Така например замърсената почва може да влоши не само качественото си състояние, но и количеството си. Почвените ресурси се експлоатират прекомерно, без да им се даде време да се възстановят след жътва. Това води до т. нар. опустиняване на земята – загуба на плодородни земи. Тогава земята става изключително суха (аридна) и абсолютно непригодна за обработка.
Снимка: Граница между свръхексплоатирани земеделски земи и обработваеми площи в Северен Дарфур. (www.unep.org)
Често икономическата стойност на естествените екосистеми е значително по-висока за местното население отколкото икономическата стойност на преобразуваната екосистема. Съществуват редица изследвания върху стойността на т.нар. биологичен капитал. Финансовите щети, нанесени от промяната на екосистемите са значителни. Така например, прекомерният лов на риба треска в Нюфаундленд в началото на 90-те години на 20 век води до унищожаване на популацията, като по този начин десетки хиляди местни рибари губят препитанието си. Щетите са изчислени на около 2 млрд. щатски долара от загуба на приходи за семействата им. Великобритания оценява щетите, нанесени на околната среда от земеделие – замърсяване на водите, въздуха и почвите и намаляване на биоразнообразието – на около 200 млн. щатски долара годишно. Изгарянето на 10 млн. хектара мангрови гори в Индонезия в края на 20 век е оценено на над 9 млрд. щатски долара от загуба на продукция, загуба на туристическа ценност, здравословни проблеми на местното население и др. Щетите от обезцветяването на кораловите рифове в Индийския океан през последните 20 години са изчислени на базата на дълготрайните загуби на приходи – над 600 млн. щатски долара от намаляване на туризма и 8 млн. щатски долара от намаляване на рибното разнообразие (Източник: Оценка на екосистемите за хилядолетието). С изчезването на местните биологични видове се появяват видове-пришълци, понякога носители на смъртоносни болести, защото местното население няма развит имунитет към тях.
Намаляването на биоразнообразието е свързано със задълбочаването на бедността. Екосистемните услуги са водещ източник на доходи в страните от Третия свят. Голяма част от световното население, което живее е бедност, населява селските райони и се препитава със земеделие и събирачество на горски ресурси. Лошото управление на природните ресурси застрашава оцеляването им. Промените в качеството на водата, загубата на влажни земи, мангрови гори, коралови рифове и др., влияят на честотата и интензивността на природните бедствия. Деградацията на екосистемите често е факторът, определящ бедността в развиващия се свят.
Човешкото здраве е пряко свързано със състоянието на околната среда и екосистемните услуги като снабдяване с храна, добро качество и достатъчно количество на водата – питейна и за битови нужди и т.н. От управлението на екосистемите зависи например разпространението на болести като малария и холера. Маларията е причинител на 11% от смъртността в Африка, например. Смъртоносните болести оказват цялостно негативно влияние върху развитието на страните от Третия свят, тъй като грижата за болен член на семейството е значително по-трудна, изисква лекарства и добро ниво на хигиена, които там липсват.
Загуба на биоразнообразието
В доклада Оценка на екосистемите за хилядолетието от 2005 г. отчита значителна и необратима загуба на световното биоразнообразие. Оценката сочи, че между 10 и 30 % от бозайниците, птиците и земноводните са застрашени от изчезване вследствие от човешката дейност. Международната организация за защита на природата (International Union for Conservation of Nature) посочва, че под заплаха от изчезване са:
- 1 от всеки 8 птици;
- 1 от всеки 4 бозайника;
- 1 от всеки 4 иглолистни растения;
- 1 от всеки 3 земноводни;
- 6 от 7 водни костенурки.
- 75% от генетичното разнообразие от земеделските култури е изгубено поради отглеждането на монокултури на обширни площи;
- 75% от рибните запаси в океаните са напълно изчерпани;
- До 70% от биологичните видове, познати в света, рискуват изчезване, ако глобалните температури се повишат с 3 до 5 °С;
- 1/3 от кораловите рифове в света е в риск от изчезване;
- Над 350 млн. души по света страдат от липса до пресни водни ресурси.
Тези цифри са смущаващи и показват, че е дошло време за предприемане на действия. Загубата на биоразнообразие ще окаже пагубно влияние върху човешкия живот. Осъзнавайки необходимостта от политически действия за предотвратяване загубата на биологични видове, екосистемни услуги и борба с промените в климата, през 1992 г. Организацията на обединените нации провежда форум в Рио де Жанейро, на който са изработени Конвенцията за опазване на биоразнообразието, Конвенцията за борба с опустиняването и Рамковата конвенция за борба с климатичните промени. Посредством подписването на тези документи, страните в света се посвещават на борбата с глобалните екологични проблеми. Множество доклади и изследвания върху състоянието на биоразнообразието са публикувани оттогава. ООН отчита, че деградацията на екосистемите представлява сериозна пречка за постигането на „Целите на хилядолетието за развитие”, и по-конкретно за целите: „Изкореняване на крайната бедност”; „Намаляване на детската смъртност”; „Борба с ХИВ/СПИН, малария и други смъртоносни болести”.
Европейският съюз (ЕС) въвежда различни мерки за опазване на биоразнообразието на територията си. Изградена е мрежата НАТУРА 2000 – мрежа от защитени територии в ЕС. Тя е определена от два документа - Директивата за птиците и Директивата за хабитатите, изработени в отговор на проблемите, свързани със загубата на биоразнообразие на територията на ЕС. Европейската стратегия за биоразнообразието обхваща периода до 2020 г. и цели опазването и увеличаването на природните ресурси и тяхното устойчиво използване и развитие. В нея се поставят 6 основни цели за постигане до 2020 г.:
1. Цялостно прилагане на директивата за птиците и Директивата за местообитанията;
2. Запазване и възстановяване на екосистемите и на услугите и ползите, които предоставят;
3. Повишаване на приноса на селското и горското стопанство за съхраняване и подобряване на биоразнообразието;
4. Осигуряване на устойчиво използване на рибните ресурси;
5. Борба с инвазивните чужди биологични видове;
6. Съдействие за предотвратяване на загубата на биоразнообразие в световен мащаб.
Защитата на природата и биоразнообразието в България се реализира чрез прилагането на: Закон за биологичното разнообразие, Закон за опазване на околната среда, Закон за водите, Закон за горите, Закон за защита на растенията, Закон за лечебните растения, Закон за защитените територии, Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за чистотата на атмосферния въздух. Законът за биологичното разнообразие изисква създаването на Национална екологична мрежа в страната ни. Тази мрежа се състои от различните категории обявени защитени територии - 989 защитени територии, разположени на 5,2 % от територията на страната. В това число се включват 55 резервати, 3 национални парка, 349 природни забележителности, 35 поддържащи резервати, 11 природни парка и 536 защитени местности.
Инвестираме във вашето бъдеще!
Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 е съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Проект „Съвместно наблюдение на риска по време на извънредни ситуации
в пограничната зона на река Дунав”
ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
11.10.2013 г.
Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз.
www.cbcromaniabulgaria.eu
