Варовикова глава на мъж намериха при разкопките на Никополис ад Иструм.
Това е интересна и рядко срещана по българските земи находка, обясни ръководителят на археологическия екип н.с. д-р Павлина Владкова.
Главата е в почти естествена големина, със запазена половината от лицето и буклите на косата. Иконографските особености и начинът на изработка дават основание на археолозите да предположат, че това е част от херма.
Хермите представляват квадратни или правоъгълни стълбове, които могат да бъдат направени от дърво, камък или бронз. Наименованието идва от гръцки и означава скала, камък или поставка. Върхът им е увенчан с глава на Хермес /понякога, след края на II в., се представят и други божества или дори смъртни/, а в долната част, т.е. в основата на стълба, се изобразява фалос. Поставят се край пътища като пътепоказатели, маркират границите на пазарите, понякога са разположени и в близост до частните богати домове, за да ги защитават от злите сили и да им носят добър късмет, сполука и плодородие.
Ивестно от изворите е, че всеки гимназион /мястото, където се обучават младежите от 16 до 18 годишна възраст във военно изкуство чрез физически упражнения/ или палестра /сграда, свързана с гимназиона, състояща се от голям вътрешен двор, ограден от постройки с различно предназначение - съблекални, гимнастически зали, места за почивка и бани/ имал своя херма. В Никополис ад Иструм е открита и частично проучена палестра, в която е намерена и мраморна статуя на бога на медицината Асклепий, експонирана днес в лапидариума на Археологическия музей. Може да се допусне възможността, че намерената херма първоначално е украсявала именно палестрата на Никополис. Не е изключено също така тя да е стояла на някое от кръстовищата на улиците около форума.
