39 български града не са общински центрове, 4 са във Великотърновска област
39 български града не са общински центрове, 4 са във Великотърновска област / dariknews.bg
Какво е едно селище да има статут на град, но да си няма своя община? Това знаят много добре жителите и кметовете на 39 български града. Точно толкова от общо 256 са градовете у нас, които по силата на административно-териториалното устройство на страната са в границите на община, чийто център е друг по-голям град. Това сочи справката на БТА в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт. А отговорът е прост - градът не може сам да си определи бюджет и винаги зависи от решенията на общинските съветници, заседаващи в наблизо разположения по-голям град. В административно отношение град стои начело на 217 от общо 264 общини в страната. На 43 от останалите общини административният център е село. Нито риба, нито рак са четири от общините - Марица, Родопи, Тунджа и Добрич-селска, които не носят името на нито едно от селищата на своята територия. Те са изцяло селски според статута на съставляващите ги населени места, но пък общинските им администрации се помещават в областните градове, съответно Пловдив за първите две, Ямбол и Добрич. Разпределение на градовете - необщински центрове 39-те града, които не са центрове на общини, са разположени в 17 области. Най-много такива градове има в област Бургас - цели 8. Това са Ахелой, Ахтопол, Българово, Каблешково, Китен, Обзор, Свети Влас и Черноморец. Във Великотърновска област четири града не са центрове на общини - Бяла черква, Дебелец, Долна Оряховица и Килифарево. В Пазарджишка, Плевенска, Пловдивска, Русенска и област София-град по три града живеят в сянката на по-голям общински град. В област Пазарджик това са Ветрен, Костандово и Сърница, като и трите са от новата генерация градове, признати за такива в една и съща година - 2003 г. В Плевенска област това са Койнаре, Славяново и Тръстеник, а в Пловдивска - Баня, Калофер и Клисура. В област Русе градовете с необщински функции са Глоджево, Мартен и Сеново, като първите два са пак от новата генерация градове, обявени съответно през 2003 г. и 2006 г. В област София-град Банкя, Бухово и Нови Искър имат задължението да гравитират към столицата София. В Благоевградска и Сливенска област има по два града без общински функции - Добринище и Мелник в първата, и Кермен и Шивачево - във втората. Само по един град, който не е център на община, има в областите Варна - Игнатиево, Видин - Дунавци, Габрово - Плачковци, Перник - Батановци, Софийска област - Момин проход, Стара Загора - Шипка, Хасково - Меричлери и Шумен - Плиска. Общините Карлово и Столична - с по четири града При справка за географското разпределение на градовете веднага прави впечатление, че две общини - Столична и Карлово имат по четири града на територията си. Под "шапката" на София са още градовете Банкя, Бухово и Нови Искър, а на територията на община Карлово, освен родният град на Левски, се намират още Баня, Калофер и Клисура. Още в 29 български общини с административен център град има поне по още един град. В Благоевградска област това са общините Банско, на чиято територия е Добринище, и Сандански, на територията на която е най-малкият град Мелник. В Бургаска област на територията на община Бургас се намира град Българово, община Приморско включва Китен, на територията на община Созопол е Черноморец, а в община Царево попада Ахтопол. В Бургаска област има две общини с по три града - в границите на община Несебър попадат още Обзор и Свети Влас, а в община Поморие - Ахелой и Каблешково. Във Варненска област единствено на територията на община Аксаково има още един град. Това е най-младият български град Игнатиево, обявен за такъв през 2011 г. Във Великотърновска област общините с повече от един град са три. Това е община Велико Търново, на чиято територия са още Дебелец и Килифарево, община Горна Оряховица, в която попада и Долна Оряховица, и община Павликени, включваща и Бяла черква. Във Видинска област единствено на територията на община Видин има още един град - Дунавци. В Габровска област само община Трявна включва в своите граници и град Плачковци. В Пазарджишка област три общини са с по два града. Това са Велинград със Сърница, Ракитово с Костандово и Септември с Ветрен. В Пернишка област, в едноименната община попада и град Батановци. В Плевенска област три общини имат по два града на своята територия. Това са Долна Митрополия с Тръстеник, Плевен със Славяново, и Червен бряг с Койнаре. В Русенска област община Ветово приютява три града - общинският център, Глоджево и Сеново, а на територията на община Русе се намира и град Мартен. В област Сливен две общини имат по два града в границите си. Това са областният град с Кермен и Твърдица с Шивачево. В Софийска област на територията на община Костенец е и град Момин проход. В област Стара Загора град Шипка е в границите на община Казанлък. В Хасковска област още един град, освен общинския център, има само в община Димитровград с Меричлери. В Шуменска област на територията на община Каспичан е и първата българска столица Плиска. Градовете, които в административно отношение гравитират към друг град, условно могат да се нарекат "сателити". Интересно, а вероятно и очаквано, е, че нито един от сателитите не е по-голям по брой на населението или поне приблизително равен (в рамките на разлика до 50 жители) на "града-слънце". Най-голямо сближение има при двойките: Ветово 4 578 жители - Глоджево 3 596 жители и Твърдица 5 651 жители - Шивачево 3 975 жители (по данни от 31.12.2010 г.), при които населението на сателитите е съответно 78,5 на сто и 70,3 процента от това на общинския център.
Последвайте ни

Велико Търново