Жервата и неговият брат Стоян често посещавали майка си в селото, за да й помагат. Във фаталния ден имало лов и Стоян, който е председател на местното ловно-рибарско дружество, станал свидетел на инцидент, при който 2 от кучетата на овчаря, който е баща на Живко, били убити. Инцидентът станала повод бащата на Живко да отправи заплахи както към авджията, гръмнал кучетата, така и към Стоян, с когото имал предишни пререкания. Още същия ден Живко тръгнал да отмъщава за кучетата на баща си и заедно с майка си потърсили Стоян в дома му. 74 годишната майка на Стоян била в дома си само с брат му Йордан и след вечеря легнали да спят. Малко по-късно, въоръжен с бухалка в дома им нахлува и Живко. При опита на възрастната жена да предотврати нашествието на неканения гост, Терзиев я блъснал по стълбите и това натрошило крака й. Нападателят нахлул в стаята, където вече спял Йордан и без да провери дали това е търсеният от него човек му нанесъл няколко жестоки удари с бухалката по главата и тялото. Мъжът, чийто череп бил почти размазан, живял още малко и въпреки опитите на завърналия се Стоян и на майка му да го реанимират, издъхнал в мъки.
Живко Терзиев призна вината си преди 3 месеца и при условията на съкратено съдебно следствие получи сегашната си присъда от Варненския окръжен съд. Той трябва да заплати на майката и на двамата синове на убития обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за всеки един от тримата.
Пред въззивната инстанция Терзиев настоя да бъде намалена присъдата, както и размерът на присъдените обезщетения. Съдът ще се произнесе в законния срок.