Сред провокаторите за да го има представлението на Възкресия Вихърова са Българската асоциация за театър, екипът на Народния театър и персонално Георги Тошев.
За поредния си спектакъл режисьорката говори като за една от най-зрелите си стъпки като присъствие в театъра. Според нея, за последните 20 години проблемът с дистанцията, недиректния прочит на произведенията се превърна в тенденция за всеки човек, който създава продукт на изкуството. Това е втора работа на Вихърова по пиесата на Лорка. Действието от 30-те години в Испания е пренесено в духа на 60-те, белязан от сексуалната революция, усмивката на Мерелин Монро и убийството на Кенеди.
Талантливият женски екип – Йорданка Кузманова, Рени Врангова, Жорета Николова, Ана Пападополу , Мария Сапунджиева и др.,начело с Цветана Манева се впуска да изследва противоречивите страни на женската природа.
Новото в представлението е участието на хореографката Мила Искренова, която след прочит на пиесата създава партитура на телата и жестовете. Възкресия Вихърова оправдава психологически партитурата и като резултат актьорите общуват с публиката леко и ефирно, в онази златна среда където думите и движенията са еднакво премерени.До степен в която се преливат.
Движенията не са танц, но показват линията на непрекъснатост и флуидност на участниците в спектакъла.... един герой прелива в друг, едва сцена се сменя неусетно с друга.. просто Възкресия Вихърова спря да говори и затанцува...
