/ ДТ
Интерпретация на прочутата "Чайка"
На 10, 11, 12 август, 19.00, Сцена Филиал, предстоят предпремиерните спектакли на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на комедията „Чайка“ от Чехов на краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век.

Премиерата е планирана за новия театрален сезон през есента. Това е един подчертано авторски спектакъл на Стоян Радев Ге. К., чието дело са постановката и средата в тази най-нова среща на Варненския драматичен театър с големия руски класик.

Действащите лица и изпълнители: Аркадина – Веселина Михалкова; Тригорин – Ивайло Иванов; Нина – Цветина Петрова; Костя – Ненчо Костов; Маша – Полина Недкова; Семьон - Станислав Кондов; Полина – Даниела Викторова; Дорн – Николай Божков; Сорин – Пламен Димитров; Шамраев – Свилен Стоянов; Дуня – Гергана Арнаудова; Яков – Константин Соколов. Фотография и дизайн на плаката Симеон Лютаков.
 

Стоян Радев
netinfo


Ето и режисьорските пристрастия на Стоян Радев Ге. К: 

Защо Чехов?

Чехов, Шекспир, Брехт – това е самият театър, всеки би искал да се докосне до тях. Недоумявам защо героите в „Чайка“ се поставят в категорията „нещастници“. Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие.
Големите текстове са големи, защото позволяват различни интерпретации и все пак - какво е имал предвид Чехов, когато определя „Чайка“ като комедия? А може би ни се подиграва, че не сме в състояние напълно да разберем героите... Те живеят около самотно езеро, в което сякаш искат да изхвърлят цялата вина за своите неудачи. Инфантилен изглежда този стремеж да вменят вината на нещо или някого извън тях. „За всичко е виновно магьосническото езеро“ - тази реплика стана отправна точка за разсъжденията ни върху Чехов, оттам и смяната на заглавието „Чайка“ с „Магьосническо езеро“.
 
Кое най-силно вълнение раздвижва твоето „Магьосническо езеро“?
 
В тази пиеса има много любов – чудовищна, объркана, възторжена, копнежна, смешна. Тези теми са ни любопитни и ние вървим след тях, съзнавайки непрекъснато каква бездна е Чехов. Би било прекалено амбициозно и дори глупаво да смятаме, че ще стигнем дъното. Единственото, което може да направим, е чистосърдечно и упорито да се гмуркаме надълбоко, доколкото ни стигат силите, и да бъдем честни в онова, което откриваме. Другото би било самоубийствен атентат.
 
Какво очакваш от представленията?
 
Да бъдат любовни и вдъхновени, каквито са репетициите. Искаме да бъдат нежни, красиви, топли, любовни. Съвременният човек копнее за чистота, за чиста любов, чиста нежност, чиста топлота. Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят. И кой друг, ако не театърът, най-вече камерният театър, ще ни даде тези извечни усещания. Именно затова избрах „Магьосническо езеро“ да бъде камерно представление.

Варна