В неделя сутринта преместихме часовниците с час напред, тъй като в 3.00 часа на 25 март преминахме към лятното часово време. Към астрономическото часово време ще се върнем в 4.00 часа на 28 октомври, когато ще превъртим часовниците с един час назад.
Лятното часово време в България за първи път е въведено на 1 април 1979 година.
Около 120 държави по света местят стрелките на часовниците всяка пролет и есен. Тази година за първи път промяна в часовото време ще направят Куба, Хаити, Мароко, Чили.
Голяма част от страните в Азия и Южна Америка, както и държавите от Северна Африка преди време са местили стрелките, но по-късно са се отказали. Сред тях са Русия, Япония, Китай, Индия, Египет и др. Повечето държави в Африка пък никога не са правили промени в часовото време.
Често се твърди, че първият предложил лятното часово време е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Тази идея обаче била по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагала парижани да стават и да си лягат по-рано.
За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“,публикувана през 1907 г.. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като прави промяната от 21 май до 1 октомври 1916 г., пише в Уикипедия.
Лятното часово време е система, изработена да спестява от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активнитв часове за работа и училище.
