Красимир Македонски е с 40-годишен опит в строителството и в управление на крупни инвестиционни проекти. В момента е управител на Project Management Company, фирма, в чието портфолио вече има управлявани инвестиционни процеси за над 550 млн. лв. – хотели, молове, предприятия, обекти от САПАРД и много други.
Красимир Македонски има средно техническо и висше икономическо образование - Институт по икономика и право, Русия.
В периода 1999 - 2002 г. е зам.-кмет на Найден Зеленогорски, отговарящ за регионалното развитие, търговията и икономиката. Напуска след внесена оставка в общинския съвет.След поредица от гласувания оставката на Македонски е приета, той напуска Плевен и от девет години живее и работи във Варна.
Пред Дарик Варна Красимир Македонски сподели мнението си за работата на общинската администрация.
Господин Македонски, Вие като специалист и в общинските, строителните и бизнес делата, какви съвети бихте дали на местната администрация за подобряване на работата й?
Аз мисля, че всяка една администрация, която завършва един мандат и започва нов, не трябва да счита, дори и да е преизбрана, че всичко, което е правила, е правилно и няма какво да поправи в своята дейност. Безспорно, щом е преизбрана, значи това е правилното решение и то не се обсъжда. Но е хубаво тя да направи ревизия на това как е обслужвала гражданите, какво може да подобри и къде са грешките. Още повече това е опасно, когато една администрация продължава следващ мандат, тъй като може да изпадне в такава заблуда.
А въпросната администрация продължава четвърти мандат...
Точно така. И може да изпадне в такава заблуда. Хубаво е да търси корективи, за да се утвърди. Затова тя трябва да потърси активно всички съсловия и първото нещо, което считам, че трябва да направи, е да събере поотделно Камарата на строителите, Съюза на архитектите, всички строителни надзори, инвеститори. Когато правиш каквото и да е преустройство – дори да си преградиш балкона, ти си инвеститор, защото ще закупиш материали, ще помогнеш на икономиката да се завърти, макар и с 1000 лв, вложени от теб. Трябва да проведат тези срещи, за да разберат какво може да се подобри. Аз, като представител на организация, която работи с много общини в България, и най-вече с Варна, считам тези срещи за наложителни и че варненската администрация има какво да направи.
Администрацията пречи ли на строителния бизнес?
Тя не пречи, защото там е ясно желанието на кмета и на колегите да обслужват гражданите. Друг е въпросът дали това се прави по най-правилния начин. Аз ще дам няколко примера, на които считам, че администрацията трябва да обърне внимание. Те създават впечатление у гражданите, че има корупция. Аз не казвам, че има корупция, но трябва да минимизираш взаимоотношенията с гражданите и да създадеш схема и структура на документооборота, че тези разговори не могат да бъдат провокирани от начина, по който е обслужен човекът. От начина, по който е обслужен, той започва да фантазира – гражданинът, инвеститорът, че това е създадено именно така, защото има корупция. Всички говорим за корупция, но не можем да намерим нито един корумпиран, който е дал, или който е взел. Аз считам отдавна, че Варна е една от общините, в която е нарушена хоризонталната връзка между отделните дирекции. Когато един инвестиционен проект влезе, например в „Образование и култура”, той се докосва до всички дирекции. В него има инфраструктура, градоустройство, право и така нататък.
Искате да кажете, че във всички общини е по един начин, а във Варна нещата се случват по коренно друг?
С такова впечатление оставаме, че във Варна не съществуват тези хоризонтални връзки. Проектът, според своето предназначение, трябва да отиде в съответната дирекция. Тя от своя страна трябва да се съгласува с останалите дирекции и накрая да отиде до заместник-кмет или кмет, или архитект, където да се постанови крайното решение за проекта според закона. Това обаче не се случва. Проектът отива в дирекция „Инфраструктура”, той стига до кмета, поне така се вижда и така се обяснява. Казва се OK сме по въпросите от инфраструктурата по този проект. Връща се в дирекцията и се подава на следващата. Проработва се, стига пак до кмета, пак се връща, отива в следващата дирекция. Разгреждат се въпросите, стига до кмета, пак се връща.
Това колко време отнема?
Първо, това отнема много време. Второ, хората остават с впечтлението, че това е нарочно. Когато проектът се разхожда из дирекции и се връща многократно, инвеститорът или клиентът си казва: „Аз в четири общини ли влизам, или в една?” Аз искам като вляза в една община, и като знам, че ме обслужва тази дирекция, тъй като предназначението на обекта е свързано с нея, от нея да получа цялата информация. Хората остават с впечатлението, че ги разкарват именно защото от всяко място се създава корупция.
Кой е решил системата да е такава?
Допускам, че кметът, в желанието си да контролира, да управлява да кажем еднолично и от добро желание, за да знае, че няма допуснати грешки, че всичко е направено както трябва. Да, обаче въпросът е какво мислят гражданите, а не какво мисли кметът.
И това трябва да се промени с едно кметско решение? Трябва вътреструктурно да се разберат, че като влезе един проект в една дирекция тя трябва да си го разнася по другите дирекции и с едно ходене до кмета, зам.-кмета или архитекта въпросът да приключи. И на нас гражданите да не ни се губи времето. Смисълът на едно управление е да делегираш права, отговорности, задължения, а не да ги отнемаш.
Законодателят ли трябва да реши например за по-големи правомощия за районните кметове, или това може да се реши на местно ниво?
Районните кметсва са създадени, за да е по-добре за гражданите, за да бъдат по-добре обслужени. За районните кметове се говори, а това е резултат и от действия на кмета, че некомпетентно или умишлено са допуснали много нарушения, свързани с градоустройствени показатели, етажност, функции. На тях им се отнеха значителна част от правата от кмета. И всъщност, тъй като не можем да намерим обществото, или партиите, или кметът районни кметове и архитекти, които да са компетентни и некорумпирани, се отнемат правата и наказват всички граждани на Варна.
Кой трябва да даде повече правомощия - кметът или законодателят?
Този, който ги отне – кметът. Общинският съвет и кметът трябва да седнат и да кажат: „Господа, това са вашите правомощия, които по съществуващата нормативна база може да имате. Хайде да ви ги дадем. Поемете си отговорността. Като не ги спазвате - влизайте в затвора, защото иначе е говорене. Отнеха им се права, защото правят нарушения. Е защо са там тогава? И защо аз, вместо да бъда обслужен в района, внасям в района, но реално тичам с преписката в общината.
Какво се оказва, господин Македонски, че във Варна правомощия има само кметът ли?
Да. Във Варна много от правомощията и на зам-кметовете и тези връзки, за които говорих, са сведени само до решение от кмета. Затова, когато кметът го няма, по два месеца не излиза например протоколът на Експертния съвет, който е инвестиционната активност. Там чака инвеститор, за да му бъде одобрен ПУП-ът, проектът и т.н. Трябва да се възстановят тези правомощия, както и методът, начинът и формата за търсене на отговорност. Процедурите по придвижване на преписки в общината да бъдат сведени до най-краткия път и най-близко до гражданите, което за съжаление във Варна не се случва.
И от това всички страдаме...
Да. Страдаме, но може да бъде подобрено. Нека да приемем, че Варна е развиващ се град. Аз не съм убеден, че един кмет, колкото и да е добър, а безспорно нашият е добър щом е преизбран, може да отговори на времето, компетенцията и изискванията на гражданите в едно лице. Районните кметове и кметства са затова – да си поемат тежестта и кръста, всяка дирекция да си отговаря за проекта и да си го довежда до край.
Как върви строителният бизнес в условията на криза и според Вас какво е икономическото бъдеще на Варна?
Безспорно развитието на Варна е свързано с прословутия Общ устройствен план, който закъсня толкова много. Аз често казвам, че за реализация на един проект са необходими четири фактора – идея, пари, колектив и време. Когато обаче имаш парите, идеите и колектива, но не попаднеш във времето, всичко друго е провалено. Варна си пропусна времето, когато беше бумът, когато можеше да има интереси за пристанища и за терминали и за много неща имаше пари в инвеститорите, които харчеха без много да се замислят. Общият устройствен план лиши Варна в един период да се развива.
От много проекти и инвестиции...
Абсолютно. Сега неговото влизане в сила, което безспорно е необходимо, ще подобри инвестиционния климат, тъй като ще има малко дребни инвеститори, в това число и ние, които можем да построим някъде нещо, да реновираме, да реконструираме. Но големи проекти в близките 4 години няма как да се случат. Ние говорим, че възстановяване на световната и европейската икономика ще се случи в рамките и не по-рано от 10 години. Ще се намерят нови начини на тези икономически банкови взаимоотношения, за да се оздрави икономиката. Така че няма как и във Варна да се случи нещо кой знае колко значимо. Затова е хубаво поне хората да го запомнят този период с едно добро и бързо обслужване, за да може на всичките тези малки инвеститори да им бъдат създадени условия да влагат пари. Както виждате спестявания има и се увеличават от страха, от кризата, но няма идеи, които да се виждат, или няма доверие. Ако приемем, че 10 хиляди, или 5 хиляди човека са отложили ремонта на жилището си, да почнем от дребните неща – това е инвестиция. Материал, или работна ръка. Така че нека да направим всички институции, а нека и ние хората малко се променим, да не сме егоисти, да станем по-добри, за да си помогнем, да се връщаме вечер оптимисти и по-малко да си спомняме за кризата. Така ще помогнем по-бързо да излезем от нея.
