Няма лекар от Спешна помощ, който да не е ставал жертва поне на вербална агресия. Това признание направи в ефира на Дарик Варна тази сутрин д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна помощ. Повод за гостуването й станаха предстоящите за гласуване промени в Наказателния кодекс, които целят да инкриминират нападенията над медицински лица.
Според проучване на Министерството на здравеопазването едва една трета от спешните медицински повиквания се хоспитализират, разкри д-р Кателиева. Останалите две трети са случаи, в които биха могли да помогнат и други лекари, а не да се викат екипи на Спешна помощ.
Често Спешна помощ е последна спирка за много от болните, но не са малко случаите, при които много неосигурени пациенти, или такива, които не търсят личните си лекари, предпочитат безплатната помощ на мобилните медицински екипи, коментира тя.
Д-р Кателиева настоява за инкриминирането на нападенията над лекари и медицински екипи, но е скептично настроена, че това ще се случи. Искането е поставяно нееднократно от 2009-та година насам, но досега не е намерило сериозна подкрепа. Според нея агресията на пациентите често е предизвикана от лошата координация между Спешна помощ и единния телефон за повиквания 112.
„Освен че като посредник операторът на 112 може да забави информацията, се изкривява и преценката за състоянието на пациента, потърсил помощ. Често ходим на повиквания, които търпят отлагане, а хора със спешна нужда от помощ са принудени да чакат”, обясни д-р Кателиева.
Според нея при медицински случаи операторите на 112 трябва задължително да осигуряват пряк контакт на пациентите с апаратните на Спешна помощ, което би туширало агресията у близките на болни. Държавата също би могла да вземе мерки, за да защити екипите на Спешна помощ, като поеме лечението на здравно неосигурени граждани, смята специалистът. Вариант е пациенти, ползвали услугите на звеното, за които се установи, че не са спешни случаи, да заплащат здравните грижи. Друго предложение на спешните медици е да се изградят кабинети за неотложна помощ, които в момента са едва 98 в цялата страна.
Д-р Кателиева не скри огорчението си от факта, че посегателството над гръбначни животни е вече криминална проява според Наказателния кодекс, а нападенията над лекари остават ненаказани. Онези медици, които търпят физическа саморазправа, могат да търсят правата си чрез граждански искове, тъй като нямат статут на длъжностни лица.
„Всеки се спасява сам. Дори и да спечелят делата, битите колеги получават смешни обезщетения от 200 – 300 лв. Други съдят нападателите си с години и накрая се отказават, или напускат Спешна помощ”, посочи медикът.
Често екипите търсят полицейска помощ при посещения в ромските махали, призна председателят на Националната асоциация на работещите в спешна помощ.
„Ромите са задружни, реагират и се организират бързо. Обикновено са трудноовладяеми, тъй като са много емоционални. Но не може да се каже, че случаите на ромска агресия преобладават”, каза още д-р Кателиева.
Тя разкри също, че подкрепа в работата на медиците оказват ромските медиатори, които са обучени и имат влияние в циганските махали.
В последната година само получилите медийна популярност случаи на посегателства над медицински лица са 15. Има обаче и още много други, в които фелдшери, медицински сестри, лекари и шофьори стават жертва на агресия – физическа или вербална, разкри председателят на Националната асоциация на работещите в спешна помощ.
