От тази есен варненската структура на Българския червен кръст започва да картотекира водните спасители. Така ще се следи нивото им, обясни областният председател на БЧК Илия Раев. За целта ще се търси мнението на концесионерите за това дали спасителите проявяват грубост и арогантност към плажуващите. Плувците ще се оценяват и по нравствени показатели.
„Голяма част от гражданите спазват правилата, но има и употребили алкохол, които не се подчиняват. Точно те стават повод за грубости”, посочи Раев, според когото не е необходимо да се създава специализирана плажна полиция.
Раев е на мнение, че е достатъчно да се ограмотяват хората за рисковете, които крие морето. БЧК във Варна е раздал над 10 хиляди листовки в хотелите със съвети и указания за безопасен отдих.
През миналата година структурата е обучила 150 спасители за море и басейн. През тази броят им е 80 до момента. През 2015-та смъртта си при водни инциденти във Варненско са намерили 12 души, а през предходната 6. От началото на сезона през това лято са се удавили трима. Годишно се спасяват между 450 и 550 човека, добави Раев.
Все още има басейни, които не подават заявления за разкриване и работят нелегално, твърди областният председател на БЧК. Така те избягват плащането на такси, а животът на гражданите е застрашен. Неохраняемите плажове във Варненско са над 20, каза още Раев. Според него те трябва да преминат под контрола на общините, които да покриват неизгодни за концесионерите ивици.
По думите му поголовно не се спазва изискването на всеки 100 метра да има спасителен пост, а стопанисващите плажове развиват собствени форми на охрана.
Проблем си остава и изтичането на обучени кадри в чужбина. Докато в Испания например един спасител получава около 1800 евро за труда си, у нас месечното заплащане е 1000 лева, обясни Раев. Около 100 спасители не достигат за Варненско, за да покрият всички водни обекти. В национален план недостигът е 300 души.
