Нищо не е останало от величието ни, твърди актьорът Герасим Георгиев- Геро, превъплътил се в емблематичния образ за българина- бай Ганьо
Визитка:
През юли той ще навърши 40 години. Тъжен Рак. Роден е в Русе. От 5 години е щастлив татко на Йохана. Зад гърба си има десетки роли в театрите на страната, като преди това в тинейджърските и години се е натанцувал на народни танци.
От щастливците: влиза в НАТФИЗ от първия път, при това класа на проф. Димитрина Гюрова. На телевизионните зрители е известен с ролята си на Карфиол Петров от шоуто „Пълна лудница" и като водещ на „Господари на ефира". Бил е водещ на „Монополи" по БНТ и „Горчиво" по bТV. Играл е в много театри в провинцията и София, а сега работи в Младежкия театър „Николай Бинев".
С трупата на Младежкия театър Геро, както го наричат приятели и както е известен в театралните среди, той бе гост на Казанлък, където се превъплати в емблематичната роля на г-н - Балкански, чийто първообраз е Алековият бай Ганьо. Едноименният спектакъл донесе на трупата на Младежкия театър тазгодишният приз „Комедиен хит на сезона" присъждан по време на Чудомировите празници в Казанлък.
Отвъд смеха от сцената и театралния салон, Геро се оказа далеч от представата ми за оптимист и весел човек, каковто е и неговият сценичен герой. Излизайки от образа на келепирджията г-н Бакански, с 40 годишния мъж тръгна нелеката приказка за другата част на живота ни. Признавам, не очаквах толкова нетърпящ възражение песимизъм и толкова тъжен реализъм от този средностатистически българин, какъвто той сам се определи.
„Не се надпреварвайте с бай си Ганя! - култова реплика от спектакъла, в който играете. Докога ще е възможно това за нас, неговите наследници? Докога животът ще ни търпи да сме такива?
То е класика това нещо, така че надявам се и да продължи и все някой ще се опитва да настига този голям български герой, този символ наш бай Ганьо. Колкото и да се опитват да го отричат миличкият, по-големи от него няма да станем, защото бай Ганьо ще си остане вечен. Докато тези, другите Ганьовци след него, не. Просто няма да оцелеят. Така че малко повече уважение към бай Ганьо, ако обичате.
Винаги ми е било любопитно, гледайки спектакъла в различни вариации, как се чувства главният герой като изсипе буквално върху главите на публиката тези уж смешни, но много жестоки реплики и залата се смее долу? Как се чувствате в такъв момент? Горд, щастлив, срамно, тъжно?Какъв е смехът на залата- смях на простотията или смях през сълзи?
Не, не е тъжен този смях. Този смях е повече опознавателен. Имам чувството, че залата се присмива сама на себе си, опознава се, чрез тези реплики, защото във всеки от нас дреме по един бай Ганьо или поне по една негова черта. Може да е малък, но си дреме. По-скоро се смеят, за да прикрият изумлението си, че и те са като бай Ганьо. А иначе хората се смеят, защото по принцип ситуациите, в които попада бай Ганьо носят добро чувство за хумор. Хуморът доста лекува. И би било добре, ако хората се усмихват повече. Така се живее и по-дълго, а и си мисля, че и държавата така по-скоро ще се оправи. Защото то иначе все черно, все намусени физиономии, все недоволни,все не харесват, все...
Но той и бай Ганьо е такъв?
Не, напротив. Той оценява добрите неща. Оценява ги от душа. Е, естествено като му подлеят вода и не му станат сметките и той се муси човекът, но .. иначе е ведряк, смее се на добрите неща и ги вижда.
А не е ли тъжно, че бай Ганьо винаги оцелява?
Защо да е тъжно? Че каква по-хубава черта за един народ, винаги да оцелява, каквото и да му се случи. Това означава, че този човек, този народ имат гръбнак.
Ти самият харесваш ли бай Ганьо?
Да. Играя го с голямо уважение и голямо желание. За мен той не е отрицателен герой, той е положителен герой и винаги съм се стремял в нашия спектакъл да го покажа това. Погледни наоколо. Ти също в себе си имаш такива черти: правиш нещо, за да оцелееш, нали? Някаква кирия нещо да се скатаеш, това е от-бай Ганьо. Ама не казваш, аз, а казваш „ другият" за да изчистиш себе си, да хвърлиш всичко на другия, нали? Така, че за мен бай Ганьо е положителен герой.
Ти имаш ли си любим порок от пороците на бай Ганьо?
Да. Страстта да се хвърляш в различни неща. Като него. И както виждаме и от спектакъла, и в живота, и двамата бъркаме. Винаги когато съм скачал към някого или към нещо с отворени обятия, в по-голямата си част съм получавал нож в гърба. Та така и той. Прави от нищо нещо, но после се оказва, че другият е по-страшен от него.
... тоест бай Ганьо трябва да се пази от Ганьовчетата около него ?
-Да защото той ги е създал. А и нали казват, че ученикът е надминал учителят. А и в нашия случай Ганьовчетата са още по-коварни.
Това не те ли дразни, Геро? Защото тук, на сцената всички се смеем на „ганьовщината", но когато сме в реалния живот и се сблъскаме с нея, не ни стигат ругатните?
Да, така е. За разлика от сцената, където можеш да си кажеш всичко, в истинския живот -не. Затова е хубаво да идват хората и да гледат, защото през сцената те могат да искажат своето недоволство от куп неща в живота ни. Защото театърът винаги е живял живота, който живеем ние. Още повече, че една постановка наистина може да ти даде решение на проблеми, които не можем да решим иначе сами.
Нямаш ли усещането Герасим, че бай Ганьо следва да бъде дописан? Дописан от новото време.Че има още какво да се сложи „над това".
Да допишеш Алеко, е малко нагло. А и бай Ганьо е класика. Както виждаш, и сега като по Ганьово време се прави политика, вестник, избори. Нищо не е мръднало във времето като манталитет от периода на бай Ганьо от Алеко Константинов.
А не е ли тъжно това? Че живеем във време, с усещане за спряло.
Даже много е тъжно така. Да се живее с това усещане- ден за ден. И аз съм така. И как иначе? Каква перспектива имаш в тази държава? То от ден на ден по-лошо става. Все по-объркано, по-безизходно, все по- наникъде. Затова си почивам на сцената. Знаеш ли какво е усещането, като ги видиш хората усмихнати? Та те по цял ден са залети с някакво нямане. С най- тъжно, най- гадно. Е, как да живееш хубаво? Няма как да стане.
Ако бай Ганьо не знае рецептата за „по-иначе", кой трябва да ни я каже? Политиците ни объркват още повече.
Не знам. Точно това трябва да гледаме. Да ползваме рецептите на бабите и малко да се поучим от историята. Как след Освобождението, изведнъж България става едно от великите индустриални чудеса на света? Та американците вземат назаем от нас златни български левове. Защото хората са се върнали към земята си, към корените си, и са се хванали здраво за работа , и са погледнали здраво към България. С добри, не с крадливи очи. Та виж, един Стамболов само какво прави!
.... И какво му се е случило после..
-Е, да.. Дано обаче този път наистина намерим политици като него, без да им сторят засада на „Раковска". Няма мъже, няма мъже в тази държава!
Защо липсват Мъже в българската политика?
- Не знам, но е факт това. Трябват, а няма топки за тази работа.
Държавата ни е пропита от Ганьовци, а няма мъже в българската политика. Как така?
Ами няма. Никой не иска да поеме т.н „политическа отговорност" за посоката ни. Никой не иска да сложи България и българите над всичко. Просто няма мъже в държавата. От онези, истинските, историческите мъже.
Но той и бай Ганьо тогава не е бил от истинските мъже?
Явно. Щом не успява да стигне доникъде, не е бил мъж. Няма ги и истинските. Тия, за които все говорим, че сме били на 3 морета, нашите царе, нашите ханове. Глупости! Нищо от това величие не е останало. Нищо.
Тогава какво им остава на днешните 40 годишни българи?
Нищо. Вече не е за тръгване навън. Пораснахме. Абсолютно нищо. Остава само течението и стремежът да се свърши дадената работа както трябва. Никакви амбиции, никакво бъдеще. Поне аз не виждам такова.
Ти даваш ли сметка, какво ми казваш сега?
Да, и съм абсолютно прав, защото знам, че не можеш да ме обориш. Няма перспектива. За 24 години нещо да стана? А положението май се запече още повече. Барековци, Борисовци, Лютвиместановци, Станишевци! Ти какво решение виждаш на нещата? Аз не виждам.
Като сме толкова жилав народ, защо толкова позволихме да ни смачкат? Къде е онова жизнено жило, български здрав инат, устойчивостта ни балканска.
Защото сме безгръбначен народ. Ние си заслужаваме всичко, защото какъвто народът, такива управниците. Ние трябва да се погледнем наобратно. Не да се вторачваме в политиците , а да се вторачим в нас. И да видим всъщност ние какви сме! Защото като кажеш на някой да изчисти, да оправи, да се съобрази, какво става, а? Е, как ще станат тогава добрите ни работи? Няма да станат. Много долен народ сме. Не се обичаме, не си помагаме. Не сме съпричастни. Тази прословута българска гостоприемност се оказва глупости на търкалета! По-мързелива нация от нас, аз не съм виждал. Можем цял ден да стоим, но да не свършим никаква работа, защото са ни били малко парите. Какво искаме тогава от такъв народ? Какви политици да си отгледаме? Какво бъдеще, какво добро? Та отговорите са в нас, ама не ни изнасят.
А децата ни?
Децата ни бягат и ще бягат с пълна сила.
И твоето ли ще изпратиш навън?
Да, задължително. Какво да прави тук?
Ако не останат хора тук, ще изчезне и бай Ганьо?
Да. Отдавна мисля,че тази държава трябва да се закрие, да се разтури.. Или да ни превземе някой. Ама кой ще си вземе беля на главата. Това не е държава. Ни институции, ни войска, ни знаме. Ни уважение към история, ценности, култура, спорт. Към нищо. Няма държава.!
Не ти ли идва като играеш бай Ганьо, да изригнеш на сцената по този начин?
Не. Тогава няма да е бай Ганьо. Тогава ще говоря аз. Нека не слагаме нашите проблеми в устите на героите ни. Виж, ако чрез тях и техните проблеми, можем да изкажем своите, би било по-поучително и мъдро.
Бай Ганьо е бил май по-щастлив от нас?
100%. На 100%. Той е виждал някакво бъдеще.Имал е стремеж да търси, да се развива. Ние - не.
