Държавна опера-Стара Загора ще представи за първи път пред старозагорската публика мюзикъла „Казанова“ по музика на Георги Костов и текст на Юрий Дачев. Режисьор Огнян Драганов, диригент Владимир Бошнаков, сценография и костюми Иван Токаджиев. Спектакълът ще се играе на 14 февруари от 19 часа на сцената на операта.
Любовна драма, фарс или комедия – мюзикълът „Казанова“ през погледа на създателите: на автора на текста – драматургът Юрий Дачев, композитора Георги Костов и режисьора Огнян Драганов.
Авторът на текста – Юрий Дачев
„Малко митове могат да се надяват на обезпечено бъдеще, както този за Казанова. Обяснението е толкова просто, че може би е излишно да бъде посочвано - любовните приключения никога няма да спрат да предизвикват любопитство. Така че и към десетките автори, извикали Казанова върху екрана, сцената, страниците на нови литературни интерпретации, ще продължат да се присъединяват нови. Казанова е ничий. Както не може да бъде притежаван само от една жена, така и не принадлежи нито само на една епоха, нито на един жанр. В работата си върху либретото преди 15 години, следвах същото, както и мнозина други - факти от биографията на Казанова и отделни събития, за които пише в мемоарите си, са преплетени с измислица. Две неща ме интересуваха - че любовникът на всички времена, символът на мъжка свобода, е бил непрекъснато преследван: от страстни жени, от воайори, от зли и немощни блюстители на реда, от тайни агенти, от кого ли не. Тази отмъстителност на пренебрегнатите и бездарните в любовта е нещо, което подчертава изключителността на Казанова, е забавна, но не само. Другото е, че макар и с неизчерпаем любовен талант, Казанова е само един мъж, застанал срещу една чудовищна, развихрена, неутолима недостатъчност от любов, която всички епохи познават...
Един от биографите на Казанова - Дерек Паркър, споменава, че каретата си Казанова нарекъл "Самота". Не знам истина ли е или измислица, но съм убеден, че ще продължим да гледаме след нея, с очи, подлютени от пушилка и разбираема, макар и не съвсем основателна завист.“
Композиторът Георги Костов
„След успешното представяне на мюзикъла 'ЧЕТИРИМАТА БЛИЗНАЦИ" Директорът на Музикалния театър - проф. Светозар Донев ме покани да напиша мюзикъл за възрастни и на разговор с нас и драматурга Юрий Дачев се роди идеята да създадем произведение по спомените на Джакомо Казанова. Либретото бе готово, след което започнах да пиша. Но непрекъснато ми звучеше моята песен "Да те жадувам", която по това време бе станала популярна. Казах си, аз нямам по-любовна мелодия от нея и тя се превърна в лайт тема на произведението, което бе завършено и поставено през 2002 г. в Музикалния театър.“
Режисьорът Огнян Драганов
„В мюзикъла „Казанова“ главният герой е известният любовник Казанова – легендарна фигура от 18-ти век - човек с разностранни интереси – търговец, политик, дипломат, философ, поет, писател, написал няколко пиеси и над двайсет книги, най-вече известен като великия любовник на Венеция. В нашата история ние поглеждаме под един малко по-различен ъгъл към този човек. Всеки един мъж мечтае да превъплъти в своя живот превърналия се в символ - мъжа-прелъстител Казанова. Режисьорският поглед иронизира чисто мъжката суета, преминава през комедията и на финала достига дори до гротеска. В основата на мюзикъла е текстът, който е разработен в спектакъла в неговия втори план – доста иронично. Текст, който се базира на автобиографичното съчинение на Казанова, а именно „История на моя живот“, в която той обезсмъртява любовните си похождения. В сюжета на мюзикъла има много любовни сцени, които се разкриват в хиперболизиран вид. Любовта не се изразява само чрез физическия контакт между героите, тя се разкрива в един търсен умишлено преувеличен вариант. Както в „Дон Жуан“ на Моцарт, така и в „Казанова“ на Георги Костов няма сцена, в която да се стигне до физически акт. Редуват се ситуации, в които Казанова планира и организира своите срещи и в края на всяка – получава отказ от ухажваните дами. Главната героиня Марчела е монахиня, тайно влюбена в него. Казанова си прави среща и с нея, но накрая остава сам със своята цигулка, за да продължи да раздава любов чрез музиката. И не на последно място - преобладаващите герои в мюзикъла са музиканти – Казанова е музикант, има четири героини-цигуларки, една челистка, хор на монахините, търговец, един бивш музикант. Желанието на творческия екип е в този мюзикъл хората да се забавляват, разказът е комедиен и спектакълът свършва много бързо. Разказва се за любовта, с която всички дами искат да дарят Казанова, а той от своя страна да им отвърне със същото. Надяваме се в деня на влюбените да пренесем това настроение на зрителите в залата и да се забавляваме заедно.
Изводите: Всеки мъж иска да е Казанова, но често пъти надценява своите възможности.
Вярвам, че хората ще усетят нашето „намигване“ към историите на този знаков герой на 18-ти век.“
Любовна драма, фарс или комедия – мюзикълът „Казанова“ през погледа на създателите: на автора на текста – драматургът Юрий Дачев, композитора Георги Костов и режисьора Огнян Драганов.
Авторът на текста – Юрий Дачев
„Малко митове могат да се надяват на обезпечено бъдеще, както този за Казанова. Обяснението е толкова просто, че може би е излишно да бъде посочвано - любовните приключения никога няма да спрат да предизвикват любопитство. Така че и към десетките автори, извикали Казанова върху екрана, сцената, страниците на нови литературни интерпретации, ще продължат да се присъединяват нови. Казанова е ничий. Както не може да бъде притежаван само от една жена, така и не принадлежи нито само на една епоха, нито на един жанр. В работата си върху либретото преди 15 години, следвах същото, както и мнозина други - факти от биографията на Казанова и отделни събития, за които пише в мемоарите си, са преплетени с измислица. Две неща ме интересуваха - че любовникът на всички времена, символът на мъжка свобода, е бил непрекъснато преследван: от страстни жени, от воайори, от зли и немощни блюстители на реда, от тайни агенти, от кого ли не. Тази отмъстителност на пренебрегнатите и бездарните в любовта е нещо, което подчертава изключителността на Казанова, е забавна, но не само. Другото е, че макар и с неизчерпаем любовен талант, Казанова е само един мъж, застанал срещу една чудовищна, развихрена, неутолима недостатъчност от любов, която всички епохи познават...
Един от биографите на Казанова - Дерек Паркър, споменава, че каретата си Казанова нарекъл "Самота". Не знам истина ли е или измислица, но съм убеден, че ще продължим да гледаме след нея, с очи, подлютени от пушилка и разбираема, макар и не съвсем основателна завист.“
Композиторът Георги Костов
„След успешното представяне на мюзикъла 'ЧЕТИРИМАТА БЛИЗНАЦИ" Директорът на Музикалния театър - проф. Светозар Донев ме покани да напиша мюзикъл за възрастни и на разговор с нас и драматурга Юрий Дачев се роди идеята да създадем произведение по спомените на Джакомо Казанова. Либретото бе готово, след което започнах да пиша. Но непрекъснато ми звучеше моята песен "Да те жадувам", която по това време бе станала популярна. Казах си, аз нямам по-любовна мелодия от нея и тя се превърна в лайт тема на произведението, което бе завършено и поставено през 2002 г. в Музикалния театър.“
Режисьорът Огнян Драганов
„В мюзикъла „Казанова“ главният герой е известният любовник Казанова – легендарна фигура от 18-ти век - човек с разностранни интереси – търговец, политик, дипломат, философ, поет, писател, написал няколко пиеси и над двайсет книги, най-вече известен като великия любовник на Венеция. В нашата история ние поглеждаме под един малко по-различен ъгъл към този човек. Всеки един мъж мечтае да превъплъти в своя живот превърналия се в символ - мъжа-прелъстител Казанова. Режисьорският поглед иронизира чисто мъжката суета, преминава през комедията и на финала достига дори до гротеска. В основата на мюзикъла е текстът, който е разработен в спектакъла в неговия втори план – доста иронично. Текст, който се базира на автобиографичното съчинение на Казанова, а именно „История на моя живот“, в която той обезсмъртява любовните си похождения. В сюжета на мюзикъла има много любовни сцени, които се разкриват в хиперболизиран вид. Любовта не се изразява само чрез физическия контакт между героите, тя се разкрива в един търсен умишлено преувеличен вариант. Както в „Дон Жуан“ на Моцарт, така и в „Казанова“ на Георги Костов няма сцена, в която да се стигне до физически акт. Редуват се ситуации, в които Казанова планира и организира своите срещи и в края на всяка – получава отказ от ухажваните дами. Главната героиня Марчела е монахиня, тайно влюбена в него. Казанова си прави среща и с нея, но накрая остава сам със своята цигулка, за да продължи да раздава любов чрез музиката. И не на последно място - преобладаващите герои в мюзикъла са музиканти – Казанова е музикант, има четири героини-цигуларки, една челистка, хор на монахините, търговец, един бивш музикант. Желанието на творческия екип е в този мюзикъл хората да се забавляват, разказът е комедиен и спектакълът свършва много бързо. Разказва се за любовта, с която всички дами искат да дарят Казанова, а той от своя страна да им отвърне със същото. Надяваме се в деня на влюбените да пренесем това настроение на зрителите в залата и да се забавляваме заедно.
Изводите: Всеки мъж иска да е Казанова, но често пъти надценява своите възможности.
Вярвам, че хората ще усетят нашето „намигване“ към историите на този знаков герой на 18-ти век.“
