Историкът Александър Мошев представи книгата си „BOLGAR Тайните на нашия произход“. В творбата си авторът се базира на историческо изследване на над 500
фамилии, населявали българските земи и търси възможните отговори на въпроси, които оставят „бели петна“ като произхода на езика и името ни, „изчезването“ на траките, за които, според Мошев историята изведнъж млъква. Още през 1988г. той започва да събира първите материали по темата, но след 1990г., когато алтернативните исторически четива стават широкодостъпни у нас интензивно натрупва данни. На представянето в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства присъства и кметът на Казанлък Галина Стоянова. Младият историк сподели, че събирането на факти продължава и трябва да добавя нови и нови неща, но гледа на книгата си по-скоро като версия на своя исторически прочит, който предлага на вниманието на хората и на тяхната оценка.
В Литературно-художествен музей „Чудомир“ кметът на община Казанлък посети представянето на „Речник на сакралните думи в тангризма“ на Спас Мавров. Освен в амплоато на писател и поет, публиката го познава и като художник, скулптор, иконописец. Макар с тъга да признава незнанието на българите за тангризма, в своята десета книга авторът разказва за тайнствата на дух и душа, мистичните Агарта и Шамбала, за седемте свещени планини в България, за връзката между Казанлък и
магичния Атон. С близо 390 думи и словосъчетания от тангризма, необяснени до сега в българското езикознание Спас Мавров предава за читателя 8 – 10 000 години пътуване във времето по нашите земи, за да ни каже, че тангристите са знаели как контактуват вселените, че тангризмът не е религия, а ключ към истинско познание и самообучение.
фамилии, населявали българските земи и търси възможните отговори на въпроси, които оставят „бели петна“ като произхода на езика и името ни, „изчезването“ на траките, за които, според Мошев историята изведнъж млъква. Още през 1988г. той започва да събира първите материали по темата, но след 1990г., когато алтернативните исторически четива стават широкодостъпни у нас интензивно натрупва данни. На представянето в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства присъства и кметът на Казанлък Галина Стоянова. Младият историк сподели, че събирането на факти продължава и трябва да добавя нови и нови неща, но гледа на книгата си по-скоро като версия на своя исторически прочит, който предлага на вниманието на хората и на тяхната оценка.
В Литературно-художествен музей „Чудомир“ кметът на община Казанлък посети представянето на „Речник на сакралните думи в тангризма“ на Спас Мавров. Освен в амплоато на писател и поет, публиката го познава и като художник, скулптор, иконописец. Макар с тъга да признава незнанието на българите за тангризма, в своята десета книга авторът разказва за тайнствата на дух и душа, мистичните Агарта и Шамбала, за седемте свещени планини в България, за връзката между Казанлък и
магичния Атон. С близо 390 думи и словосъчетания от тангризма, необяснени до сега в българското езикознание Спас Мавров предава за читателя 8 – 10 000 години пътуване във времето по нашите земи, за да ни каже, че тангристите са знаели как контактуват вселените, че тангризмът не е религия, а ключ към истинско познание и самообучение.
