Голямата гъстота на селищата, която показват находите от спасителните разкопки в землищата, разработвани от „Мини Марица-изток", ни кара да допускаме, че те са част от периферията на средновековен град, съобщи директорът на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев.
Според него градът не е бил голям и вероятно е бил част от административната територия на някогашния Берое.
Пет обекта в района на мините са проучвали специалистите от музея в Раднево съвместно с колегите си от НАИМ при БАН и ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий" тази година при спасителни разкопки. Финансирани са със 146 хил. лв. от държавното въгледобивно дружество.
Селище от късната бронзова епоха и култови ями от късножелязната епоха са проучени в землището на село Пет могили. Откритите предмети са с форма и украса, която се среща за първи път в тази част на тракийската низина. Намерени са и две също рядко срещани жилища от къснобронзовата епоха. Археолозите са впечатлени от огромното количество амфорна тара, която ги кара да мислят, че мястото е или основно култово средище за района или е било разпределителен пункт за съдовете, които са вносни.
Могилен християнски некропол и погребение на римски войн с въоръжение са разкрили археолозите в землището на село Бели бряг.
На средновековен некропол от 12 век пък се натъкнали в района на бившото село Овчарци. Открити са 62 гробни ями, от които до момента са проучени 31. „Големият брой гробове, също показва, че в съседство е имало значително средновековно селище, което бе другият обект, проучван тази година", обясни Пламен Караилиев.
Селището е на около 50-тина метра от некропола и е разположено на площ от 30-40 дка. „Това е многослойно селище от късната бронзова епоха, двете фази на желязната епоха, Римски период и Средновековие - 12 век и късно, датирано с две турски монети - от 15 век ", разказа директорът на музея в Раднево.
Петият проучван тази година обект е в землището на село Трояново, където са намерени четири стопански помещения и едно жилище от 12 век. Според радневските специялисти находките ще предизвикат интерес в научните среди, защото дворните пространства са оградение, а това е нов момент при проучването на облика на българското средновековно село.
Гъстотата на намираните напоследък средновековни селища вече давала сериозно основание на учените да търсят в района средновековен град, към който се предполага, че те са принадлежели.