Може би най-големия празник в Сливенското село е така наречения Кукеровден. И тази година мало и голямо участва в зимния празник, който бе на 7 февруари. Кукерите обикалят абсолютно всяка къща в селото и навсякъде им отварят широко вратите, като на улицата ги посрещат само хора, които са в траур.
Всъщност през целия ден празникът е един много пищен чисто български карнавал, който продължава до вечерта.
„В днешно време не е много лесно да се запази традицията, но ние я поддържаме. Има много млади деца, които с нетърпение очакват Кукеровден, който се празнува всяка година в нашето село обикновено в първата събота на февруари”, каза пред Дарик секретарят на читалище „Просвета” Златка Пеева. 
Читалищната група има много награди от участията си в зимни празници, първи награди от коледарскя общински празник в Стралджа, от участия в Стара Загора през 2008 г., в Ямбол за коледари – втора награда през 2008 г., от игрите в с. Камен, първа награда за коледарска певчеса група в Мечкарево и други престижни награди от участия, като повечето са първи места. Около 30 души от селото участват в маскарадните игри но на самия Кукеровден са много повече.
Някога е имало хора, които не са били съгласни да играят кукерите и да има такъв празник, но нищо не е могло да спре традицията и празникът се е провеждал на скришно в балкана”, разказва Златка Пеева. Местната традиция датира още от създаването на село Глушник през 1828 – 1829 г. Тогава тук идват преселници от балканското село Матей по време на Руско - турската война.
При обиколката си по къщите маскираните удрят за здраве с така наречения „помет”, направен обикновено от агнешка или заешка кожа, вързана на внушителен прът. Те закачат момите и хората по улиците, като се вярва, че това носи плодовитост. 
Във всяка къща влизат главните персонажи – попът благославя всички, а ергените биват обръснати от булката, която всъщност е преоблечен мъж. 
След този ритуал на инициация ергенът получава правото да надникне под полата на булката, за да се огледа в черния триъгълник на нейното "огледало".
По улиците могат да бъдат забелязани и деца – кукери, като малката Стела с удоволствие гони момчетата да ги бие за здраве. Тя казва, че и е много приятно да участва в празника. Така вече женската кукерска дружина се множи, след като пътя и миналата година бе трасиран от малката кукерка Божанка. 
По принцип жените не се превъплъщават в кукери, но кой може да спре ентусиазма на заразените от празничната атмосфера глушничанчета.
80 годишния дядо Иван Славов е много жизнен, поддържа стопанство, гледа животни и дори сам строи дворния си дувар. Той винаги много се радва на гости и някога също е бил кукер.
„Още като малък си направих хартиена гугла и ходехме из цялото село. Сега гуглите на кукерите ги майсторят майките и сестрите им. Някога беше дори по весело, играеха се хора до късно”, спомня си дядо Иван.
Според него запазването на този празник е много полезно, защото иначе хората няма да се съберат да се видят, след като са се разпиляли по света.
Магическите практики продължават през целия ден, а вечерта на селския площад се събира цялата дружина, която „оре” и засява мегдана, сериозно побийва за здраве насъбралия се народ и накрая извършва нещо, което местните наричат „мезето” на празника. Върху народа се изсипва една смешна вулгарна тирада от мръсни приказки, за които се вярва, че ще донесат на празнуващите сила и възпроизводство през цялата година, както и плодородие и берекет във всяка къща.
По същество кукерските игри представляват едно сериозно фолклорно преобръщане на света в един ден, за да може той да запази благопристойния си ред през останалото време от годината. Кукерския празник в село Глушник привлича все повече хора от Сливен и дори от страната, като местните се надяват дори един ден да се превърне в туристическа атракция.
