За първи път Денят на народните будители е честван в Пловдив през
1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. В освободена
от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият
човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери,
които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да
поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да
отдадат заслужената признателност към народните будители не само като
кръщават улици ,читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян
Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922
г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември
за Ден на българските народни будители.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона
за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28
октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември
официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за
всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на
Петър Константинов. Сред най-популярните български народни будители са
Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин
Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски,
Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги
Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи
Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. 1 ноември е
празник и на българските учени,който се чества от 1990г. по инициатива
на Съюза на българските учени.
