Преди дни съдия София Радославова оглави Окръжен съд - Шумен (ШОС). Тя има над 21 години общ юридически стаж, от който над 19 години в органите на съдебната власт като следовател и съдия. В периода 1997 - 2003 г. е била следовател в Окръжна следствена служба - Шумен, като от 2003 г. до 2004 г. е била заместник-директор, а от 2004 г. до 01.03. 2006 г. - директор, след което и до настоящия момент е съдия в ШОС.
Съдия Радославова, кои са основните приоритети пред ШОС?
Основните въпроси в най-близък план са оптимизиране дейността на администрацията, съобразяването й с класификатора с новите щатни длъжности, който е приет от Съдийската колегия при Висшия съдебен съвет, така и е съобразен с приоритетите, които стоят пред ШОС в следващите години – като електронно правосъдие, като услуга, набелязана като една от стратегическите цели на съдебната реформа в нашата страна.
Част от нашите служители ще бъдат обучени, за да започне сканирането на делата и и изработването им в електронен вариант и по този начин да се улесни достъпа на гражданите и страните по делата, използвайки интернет.
Друг приоритет е да въведем иновациите в работата на съда. Предвиждаме поставянето на монитори в съдебните зали, за да може съдебният състав да следи протокола и да ползва при необходимост актуална съдебна практика. Пред съдебните зали да се поставят електронни табла с обозначенията на делата, както и дали то се гледа при закрити врати.
София Радославова е новият ръководител на Окръжен съд - Шумен
Обособяването на информационен център в Съдебната палата, за да се улеснят гражданите в намирането на съответните деловодства, тъй като сградата се ползва от Окръжния и Районния съд, Окръжна и Районна прокуратура и понякога за гражданите е трудно да се ориентират.
Останалите приоритети, които сме начертали, са обособяване на помещение, в което да се провеждат разпити на защитени свидетели, както и за жертви от престъпления, които се нуждаят от специфични средства на защита.
Една от основните цели, които сме си поставили е да въведем видео конференцията в съдебното производство, тъй като мобилността на гражданите от държавите, членки на ЕС, вече поражда тази необходимост, която е предвидена като способ за разпити на свидетели и вещи лица, както по наказателни, така и по граждански и търговски дела.
По този начин ще се избегне забавянето на съдебните заседания заради невъзможността да се призоват свидетели, които са извън страната.
Идеята е да направим един по-модерен съд и да облекчим достъпността на гражданите до съда.
Аз съм си поставила за цел и да въведа екипния принцип на работа, да стимулирам служителите и магистратите за по-качествено изпълнение на служебните задължения. Ще провеждаме и анкети за работата на съдебната институция като цяло.
Съдия Радославова, какви трудности срещат съдебното производство?
Освен административен ръководител аз съм и съдия, който разглежда наказателни дела. Прави ми впечатление, че в последно време делата, идващи при нас, с приключване на досъдебно производство се констатират някои пропуски, които ние в съдебното производство се опитваме да изчистим. Така ако са пропуснати разпити на свидетели, ние ги разпитваме или – ако се налага, се назначават експертизи. В наказателното производство съдът има служебно начало и сме длъжни да установим обективната истина по делото.
Моят апел към колегите, които работят във фазата на досъдебното производство, е да бъдат малко по-креативни и инициативни и да се стремят разследването да бъде по-пълно и всеобхватно. Тъй като в съдебното производство заради недостатъчно проверените версии защитата, използвайки този момент, лансира версии, които могат да доведат до промяна на хода на наказателното производство.
Давам си ясна сметка, че тяхната работа е затруднена. В момента в Шумен има само един съдебен лекар, невъзможно е да посещава всички произшествия и има забавяне при изготвяне на съдебно-медицинските експертизи. Отделно има недостатъчен финансов ресурс, което обуславя преценката да не бъдат уважавани искания за външни експертизи.
Но въпреки всичко – ние работим в интерес на истината и трябва всеки да си свърши работата, за да има качество наказателното производство.
Имаме добри взаимоотношения с разследващите органи. Те са получавали винаги разбирането на Окръжния съд и наказателните съдии за досъдебното производство.
Има колеги, които все още трупат опит, и им е трудно. Тъй като съм била и следовател, преди да бъда съдия, съм готова под формата на лекционен курс да помогна с чисто практически съвети.
Кои случаи от Вашата практика са оставили най-силен отпечатък?
Спомням си всички тежки произшествия, които съм посетила като следовател. По време на мои дежурства са се случвали по 2-3 тежки престъпления.
Както такива свързани с престъпления против личността, така и разкриване на печатници за фалшиви бандероли и валута, първите дела за разпространение на наркотици.
Това, което остави най-ярък спомен в мен, е случай, при който в извънработно време в кабинета ми дойде едно 12-годишно момиче. То ми каза, че доведеният му баща от няколко години системно блудства с него.
Този случай ме покърти чисто човешки, защото това дете само беше решило и намерило пътя и да потърси помощ, тъй като не намираше помощ и подкрепа от майка си.
Спомням си, че тогава с инспектора от Детска педагогическа стая проведохме разпит на това момиче. Старахме се той да е щадящ за детето и да съберем необходимата информация. Това отне около 5 часа. Бях толкова потресен, че след това като се прибрах в къщи няколко часа не можех да се успокоя и да проумея как е възможно това нещо да се случва и то на едно дете.
В същото време майката вместо да помогне на детето си, тя беше започнала да се изживява като жертва, възприемайки дъщеря си като съперница.
Тези дела са много неприятни и от този момент си дадох ясна сметка, че детската психика е много лесно ранима и тези травми остават за цял живот.
Най-голямото професионално предизвикателство като съдия бе работата ми в съдебния състав по делото „Килърите“. Това дело бе наистина голямо предизвикателство и за нашия съд, и за съдебния състав.
Делото бе много тежко, с изключително голям брой съдебни заседания и много продължително.
В него като съдия се нагледах на способи за шиканиране на наказателния процес, които до този момент даже не можех да си помисля, че някой от етична гледна точка би направил, камо ли по други съображения.
Така или иначе делото приключи и то за нас като магистрати бе една голяма школа.
Как решихте да се занимавате с разследване, а след това с правораздаване?
Още като студент имах интереси и към наказателното право. Тези интереси предопределиха и бъдещата ми професионална дейност. В следствието започнах работа след покана, която получих от тогавашния ръководител на звеното Валентин Димитров. По времето когато полагах стажа си за съдебни кандидати, последните два месеца от него трябваше да положа в Следствена служба.
Тогава получих предложение от него да започна работа като следовател. Първоначално в Районна следствена служба, а след промени влязохме в състава на Окръжна следствена служба. Тъй като нямаше обезпечен щат се наложи бързо да навляза в дълбоките води и това помага бързо и без колебание човек да се научи да работи. Имаше и приемствеността от колегите, които ни научиха как е правилно да се процедира чисто практически.
Тази работа е много тежка психически и човек трябва да е с много здрава психика, за да може да издържа на нещата, които вижда.
През 2006 г. приеха новия Наказателно-процесуален кодекс и голяма част от следствието мина към полицията и малка част да останат в следствието. Висшият съдебен съвет предприе една реформа за прехвърляне на част от щата на следователите към прокуратурата и съда, за да се подпомогне тяхната дейност.
Тогава получих предложение да стана съдия в ШОС, който да разглежда наказателни дела.
Вече близо 11 години като наказателен съдия познавам работата на съдебната институция отвътре, но имам и обективен поглед на работата и отвън. Много по-лесно ми е да преценя откъде и каква трябва да бъде промяната в организационно естество в тази структура, която ръководя.
