Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица
Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица / netinfo
Едно от най-големите сражения в историята на средновековна Европа
На днешния ден през 917 г. цар Симеон побеждава византийската армия край р. Ахелой и утвърждава властта си над по-голямата част от Балканския полуостров.

Въпреки че е „византийски възпитаник“ това не пречи на Симеон да води често военни действия с Византия. В резултат на тях империята е принудена да се раздели с голяма част от земите си на Балканския полуостров и да плаща ежегодни данъци на България.

Мирът между двете държави обаче е нарушен през 913 година с идването на власт на императрица Зоя. Войната се възобновява и българските войски нахлуват отново във византийските територии. Опустошителните им действия обхващат не само земите в Тракия и Македония, намиращи се в непосредствена близост до Константинопол, но и отдалечените на запад територии около Драч и Солун. Въпреки успехите на българската армия и двете страни са наясно, че решителното сражение тепърва предстои. То настъпва при река Ахелой на 20 август 917 година.

Битката е предшествена от усилена дипломатическа подготовка за привличане на съюзници, завършила с успех за българскиявладетел, който си осигурява подкрепата на маджарски и печенежки войски. Византия не успява да подбуди съседните народи към враждебни действия в тила на българите. Империята събира всички военни части, с които разполага . Според някои източници в Тракия се съсредоточават 50 000 пехотинци и 12 000 конници . Начело на тази огромна за времето си войска застават опитните византийски пълководци – главнокомандващият Лъв Фока, Йоан Грапсон, Оливиан Марул и Милас. Военният флот под командването на адмирал Роман Лакапин потегля към устието на река Дунав , за да се опита да привлече печенежки съюзници. Тази маневра в тила на българите обаче не успява .

Цар Симеон при Ахелой  картина на Васил Горанов
netinfo


Българският владетел също събира около 60 000 войска , в която участват съюзнически отряди от маджари и печенеги. Двете войски се съсредоточават в района на Анхиало ( днешно Поморие ) – византийците в укрепен лагер в равнината , а българите по близките височини северозападно от града. На 20 август 917 година византийските войски са построени в боен ред и атакуват предните линии на българите. От разказа на византийските хронисти може да се предположи, че е приложена една от най- често използваните военни хитрости – българите преминават във фиктивно отстъпление. По даден от царя знак, който наблюдавал битката от намиращото се наблизко възвишение, отстъпващите войски внезапно се обръщат срещу своите преследвачи и подкрепени от основните сили на българската войска отблъсват византийците.

Пред безредно отстъпващите към Месемврия византийски войници се явява една трудно преодолима преграда – тинестата река Ахелой. Мнозина загиват от оръжието на преследващите ги българи или се удавят, а други се изпотъпкват взаимно при бреговете на реката. Унищожена е почти цялата византийска войска, както и повечето от военачалнците. Според един арабски източник успяват да се спасят едва 2000 души.

Главнокомандващият Лъв Фока се добира до Месемврия, но и оттам трябва да бяга на кораб, тъй като българите превземат тази крепост. Византийският хронист Лъв Дякон, който посещава полесражението цели петдесет години по-късно , свидетелства, че там още се белеят непогребани костите на избитите византийски войници.

Информация: bulgarianhistory.org

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.