Отслужиха Панихида за видния русенец Иван Хаджииванов
Отслужиха Панихида за видния русенец Иван Хаджииванов / снимка:Милен Бакалов

Панихида за видния русенец Иван Хаджииванов беше отслужена в Катедралния храм „Света Троица”. Слово за живота и дейността му произнесе Теодора Бакърджиева от Регионалния исторически музей. В него тя призова: ”Мисля, че ще се съгласите с мен, че старият русенски храм „Света Троица“, е най-доброто място да сложим край на забравата! Да се поклоним пред паметта и да отдадем заслуженото за делата на един достоен русенец, прекарал години от живота си в борба за силна и обединена България.”

Бяха представени интересни факти от неравния му житейски път: „След подписването на Ньойския мирен договор Иван Хаджииванов оглавява русенската организация на Съюз „Добруджа“, създадена от добруджански бежанци. Членовете й работят за осъществяването на националната идея – освобождението на Добруджа. През лятото на 1923 г. Хаджииванов е избран за член на Централния комитет на Вътрешната добруджанска революционна организация и става негов председател. Целта на организацията е чрез пропагандистки чети и дипломатически усилия да се запази българския характер на Добруджа и в удобен момент да се завърне отново в границите на България. … Промяната, която настъпва в страната на 9 септември 1944 г. се оказва фатална за русенския адвокат, живял години с болките и радостите на своя народ. С протокол от 24 декември 1945 г. Гражданското отделение на Русенския областен съд го обявява за безследно изчезнал. Честен, безкомпромисен, Иван Хаджииванов е неудобен на новата власт, а неудобните тогава ги убиват! Той е разстрелян, разстрелян е на 30 септември 1944 г., заедно с десетки русенски адвокати, учители, фабриканти, местни политици и общественици.”

Панихидата беше отслужена от енорийските свещеници при храма ставр. ик. Минко Казаков и ик. Георги Пеев в съслужение с протодякон Кирил Синев. Богослужението беше огласено от смесения хор при Катедралния храм. Присъстваха много граждани, сред които роднините на покойника.

Текст и снимки: Милен Бакалов