И. Маринов: "Основен проблем на здравеопазването е, че болниците са търговски дружества"
Мариета Волф
/
netinfo
Д-р Илко Маринов е роден на 23.10.1959 г в гр. Горна Оряховица, обл. В.Търново. През м. март 1960 г семейството му се премества да живее в Русе. Завърва със златни медали едновременно ТМТ ”Ю. Гагарин” - специалност “Автомобили, трактори и кари” и задочна гимназия ”Захари Стоянов”. През 1984 г завършва „Медицина” в МУ - Плевен със специалности "Вътрешни болести" и "Нефрология". От 2012 г е магистър по здравен мениджмънт. Владее руски и немски език. Управител е на: АПИМПГП “МОБИЛМЕД” ООД, Медицински център “Руриком”, Хемодиализен център “Руриком”.
Д-р Маринов, Вашата позиция, че системата на здравното осигуряване и здравеопазването има нужда от дълбоки промени, е широко известна сред русенци. Какво смятате, че трябва да бъде променено, за да имаме модерна и обърната към пациента здравна система?
В основата на проблемите на сегашната система е правната форма на лечебните заведения – те са търговски дружества по Търговският закон. Тяхното учредяване по този начин, независимо дали е от държавата или от частни компании, ги поставя наравно с другите търговски субекти, както по данъчното законодателство, така и пред законите при несъстоятелност, или сливания, или придобивания.
Независимо от принципала или собствеността, тези лечебни заведения са създадени с финансов ресурс на гражданите на нашата държава или общините. Вложени са обществени средства в една област, в която възвръщаемостта на средствата е малка или близка до нулата. В тази връзка трябва да помислим за преформатирането на здравните заведения в друг вид юридически субекти, при които няма да се генерира печалба, ако тя се реинвестира в дейността им, ако създава нови работни места, ако спомага за повишаване квалификацията на медицинските кадри, ако поема социални функции при невъзможността държавата да го направи. /особено в малките населени места/.
Трябва да създадем уредба, която да не допуска закриването на лечебните заведения поради несъстоятелност /губи се национален финансов ресурс/, а да преминават на друго подчинение, да се променя мениджмънтът, който е на нулево ниво в масовия случай. Важно е лечебните дейности на здравните заведения да се разграничат от административното управление, както е в много здравни системи, доказано по-добри от нашата. Само един модерен мениджмънт, обърнат към пациентите и медицинския персонал, може да ни отдалечи от задаващия се вече сериозен колапс – недостигът на финансов ресурс се задълбочава до голяма степен поради неефективното му използване, ниското заплащане гони персонала извън страната, а пациентите са крайно недоволни, съвсем не неоснователно, от качеството на лечението.
netinfo
Д-р Маринов, промените, които предлагате, са наистина много дълбоки, но ако се обърнем към проблемите в здравеопазването на нашия град, какво бихте променили, за да бъдем всички по-удовлетворени?
С оглед обясненото в тази връзка,ако отнесем проблема на русенска почва, можем да посочим следното: лечебните заведения , които са на общинско подчинение, се развиват сравнително добре /ДКЦ1, МЦ1, КОЦ, Белодробната болница/. Независимо от първоначалния шок при влизане в сила на промените преди години, всички те са на печалба, като не са затруднили през годините общинските бюджети. За да се дадат нови апаратури на УМБАЛ по регионалните програми или поради други интереси, делът в капитала на Общината е силно намален за сметка на дела на държавата. Директорският борд дублира дейност, вече съществуваща на територията на общината, а парите на русенци се разпиляват на различни места уж в името на конкурентността. Същевременно броят лекувани във високоспециализирани звена намалява-въпреки по-малкия брой живеещи в областта.
Предложението е да се възстанови собствеността на болницата на съставните общини на областа - минимум 55 % участие, най-вече на Община Русе, за да се провежда специфичната за района медицинска услуга и на място да се определят приоритетите на развитие и хората които ще ги изпълняват.
Всичко, което предлагате, обаче трябва да бъде финансово обезпечено. Как виждате това?
Втората тема би трябвало да разглежда осигурителните принципи, начините на осигуравянето на социално слаби, неработещи и инвалиди но не в посоката, че всичко трябва да направи общината и то за нейна сметка, без да е ангажирана държавата. Същевременно последната не може или не иска да плаща 8 % и за тези категории хора които са нейно задължение –пенсионери, администрация, военни и пр. Държавата реално е най-неизрядния осигурител, плащайки реално наполовина.
Какво можем и трябва да променим?
Считам, че е разумно да се въведе един минимален данък от всяка финансова или нотариална сделка примерно 0.05 %-тези пари да финансират едно задължително минимално ниво на здравна помощ и профилактика, без значение кой колко се осигурява. Така достъпът до здравна помощ на аутсайдерите на обществото ще бъде с гарантиран миниму плюс спешна помощ.
За хората, които се осигуряват да се въведат партиди и всеки да знае какъв е неговият личен принос, като се запазват принципите на солидарността. Вноските по тези партиди вече ще имат възможност да покрият специализираната доболнична помощ, болничните услуги и помощните средства.
Третият стълб остава за застрахователните медицински дружества, които осигуряват стоматология, луксозни условия и т.н.
А в Русе?
Предалагам създаване на звено за базисна доболнична първична медицинска помощ и болична такава, като се използват съществуващите общинските медицински структури, като в тях Общината ще има задължението да ги финансира и упражнява действен контрол върху насочване на средствата от печелившите дейности.
