Дори децата в Цар Калоян гледат към реката всеки път, когато завали и питат родителите си дали няма да са повтори наводнението. Стресът след бедствието в лудогорското градче се е отразил и на най-възрастните - разказват местните хора близо пет години след наводнението в Цар Калоян, което отне 8 човешки живота и унищожи 70% от инфраструктурата в общинския център.
След потопа в село Бисер Цар Калоян бе първата община, която дари пари на община Харманли, сега там събират дрехи за пострадалите.
Библиотекарката Пакизе Джамферова координира акцията по събиране на помощи за бедстващите в село Бисер.
....запазени са дрехите, които ги дават хората. На нас ни помогнаха навремето и ние сме длъжни, не сме длъжни, просто сме съпричастни с това, което става в село Бисер-
Очите на Пакизе се насълзяват, когато си спомня как жителите на Цар Калоян преди близо 5 години бяха в същото положение като хората от Бисер. Децата са го преживели най-тежко - смята тя.
...На моя близка дъщеричката, първи клас е сега, като започне силен вятър, почва да плаче и казва „Мамо, нали няма да има пак наводнение", трепереше. Децата много трудно го преживяха, то големите трудно го преживяхме. Небе и земя бяха едно, дъждът беше много силен.
И сина на кмета Ахмед Ахмедов е сред децата, които няма да забравят наводнението. Тогава петгодишният Аркан видял през балкона как водата носи по улицата покъщнината на хората от Цар Калоян.
...помни как минавал фризера със сладоледа, хладилници, коли видял. Чувам, че повечето деца като почне да вали, гледат към реката. Ще остане това.
Бедствието в Бисер пробуди още по-силно спомените - казва градоначалникът.
Събужда Бисер, същото е казват, само че там е зима. Под същото разбират покъщнината е отишла, защото тя цял живот с много работа се събира. Това поколение трудно ще го преживее.
62-годишният бръснар Хюсеин Мехмедов и съпругата му Джеврие са сред тези, които са изгубили цялата си покъщнина. 110 дни живели във фургон в двора на закрито местно училище. Двамата съчувстват на бедстващите от Бисер, но не са оптимисти за тяхното бъдеще.
... колко плачем като видим тези хора по телевизията, те са по-зян от нас, ние поне лятно време бяхме, тези хора какво прайват.
....да знаеш от тез хора от туй село 90 на сто ще се разболеят от стреса. 8 умрели са, след 5 месеца ще почнат да мрат от стрес, виж ми краката какви петна имат, черни петна
Половината нашата махала измря дето живяхме, хора на моята възраст - 50-60 години. От комшиите дядо Али почина, Шюкрюто почина, баба Еленка, баба Фатме се удави зад мене, баба Афизе, до мене трима човека се удавиха. Ние с 30 секунди изпреварихме водата, случайно се спасихме.
Хюсеин и Джеврие забравят имена, но бедствието няма да забравят.
...Това нещо не може да се забрави, докато не умре човек, не може да се забрави. Все плачем ние.
В наводнението в Цар Калоян на 6 август 2007 година загинаха осем човека, напълно разрушени бяха 44 къщи, частично 78, а засегнати 600. На част от останалите без дом общината предостави възможност да използват готови проекти за новите си домове, на други една година плаща наема, за да живеят в други жилища. За градежа всички получиха строителни материали и по 2000 лв. от набирателната сметка, обявена в помощ на царкалоянчани. Държавата чрез социалните служби осигури и хладилник, печка и пералня на тези, които бяха останали без имущество. На семействата си помогнаха и гурбетчиите. Нещастието консолидира общността - смята кметът.
..Имаше ли хора, които напуснаха града? - Не, няма, като стана наводнението, всички млади се върнаха от чужбина.
