При всеки проливен дъжд жителите на Цар Калоян изтръпват от страх и живеят в напрежение да не станат жертва на наводнения. На този ден, 6 август 2007 г., след няколко часа интензивни валежи лудогорското градче е пометено от двуметрова приливна вълна, идваща по течението на река Хлебаровска.
Загиват осем души, сред които и 7-годишно дете. Над 50 къщи са напълно разрушени, а стотици са частично повредени и нуждаещи се от ремонт. След едногодишно разследване виновник за наводнението така и не бе открит. Потопът бе обяснен с огромното количество дъжд, изсипал се над града, за който метеоролозите твърдят, че бил изключение с вероятност едно на десет хиляди години.
Петнайсет години след трагедията в Цар Калоян почти никой не иска да говори за бедствието. Хората искат да забравят ужаса от природната стихия, въпреки че спомените са живи.
2333 лв. трябвали, за да не се повтори наводнението в Цар Калоян
„Беше нещо страшно. Бяхме вкъщи, когато дойде вълната. Водата буквално стигна до покривите на къщите, много от съседите се качиха именно там, за да се спасят“, спомня си за кошмара от наводнението 72-годишната баба Фатме. Къщата им, която е на главната улица, е една от наводнените, но е масивна и издържа. Поражения обаче има по сградата на търговския им обект. „Благодарна съм на Бог за всичко, през което преминахме. Всеки път обаче, като завали, ни обзема страх“, каза пред репортер на БТА възрастната жена.
За страха и преживяното със сълзи на очи си спомня и 71-годишната Емине Карман. Тя и семейството ѝ са едни от потърпевшите от потопа. „Къщата ни, която се намира близо до реката, беше пълна с вода и кал. Много време, средства и нерви ни костваше, за да я възстановим“, споделя жената. В деня на бедствието самата тя не си е била вкъщи, но разказва как съпругът, децата и внуците ѝ стояли на покрива на залятата им къща и по чудо останали живи и здрави. След преживения стрес тя и мъжът ѝ са отключили редица заболявания.
„Стихията няма как да се забрави, неописуемо беше“, казва Иван Крумов, на 80 години. По думите му животът продължава, но споменът остава. „Като се заоблачи, загърми и завали, някак си страхът от преживяното се завръща“, допълва дядо Иван.
Шукри Джамферов, който по онова време е бил на 17 години, също помни ужаса от печалната дата, когато двуметрова вълна помете хора, животни, къщи и коли.
Река Хлебаровска отново заплашва да наводни Цар Калоян, затлачена е
„Живеем само на 50 метра от реката. В деня на бедствието бях сам вкъщи, родителите ми работеха в чужбина“, разказва младият мъж. Отначало той не може да осъзнае какво става, но като вижда как водата прониква в къщата, пуска животните от обора, мята на гърба си възрастната си комшийка баба Марийка и излизат на главната улица, където е по-безопасно.
„Всичко се случи за много кратко време, беше като във филм, трудно е да се опише с думи“, казва Джамферов, който понастоящем е секретар на община Цар Калоян. Младият мъж обяснява, че след трагедията процентът на жителите на градчето, вложили средства, за да защитят домовете си от евентуални бедствия, се е увеличил.
„Хората си взеха поука от наводнението и застрахователната им култура се повиши. Макар че имотът ми не е близо до реката аз също си застраховах дома и имуществото“, добави секретарят на общината. Той отправи апел към държавата да обърнат внимание на по-малките общини като Цар Калоян, които са ощетени от европейско финансиране.
„Имаме изградена канализация до един етап. Положени са колекторите и първи клон е направен. Подготвен е проект за доизграждане на канализацията в града, но нямаме финансиране. Надяваме се да има някакво действие по този въпрос, защото чрез изграждането на канализация и отпускане на средства за почистване на речното корито, ще сме защитени от трагедии като тази преди 15 години“, допълни Шукри Джамферов.
Зам.-кметът Белгин Хюсеин обясни, че с помощта на всички институции в държавата общината е успяла да се справи с последиците от наводнението. Инфраструктурата е възстановена, домовете, които бяха изцяло съборени, са изградени наново. Пострадалите семейства са получили финансова помощ, строителни материали и бяла техника. По думите на зам.-кмета обаче все още има още уплаха в хората.
Другият зам.-кмет на община Цар Калоян - Ивайло Тонев, не иска да си спомня за случилото се преди 15 години. „Голямо бедствие, но срещу природата каквото и да направим, понякога просто сме безсилни“, каза той и изрази надежда кошмарът никога повече да не се повтори.
В памет на годишнината днес, мюсюлмани и християни ще отправят молитви за изцеление от мъката, потопила в скръб преди 15 години царкалоянчани. В местната църква ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите жители на града, жертви на наводнението, а в джамията хората ще се помолят както за здраве и берекет, така и бедствието да не се случва отново.
В близко бъдеще в центъра на Цар Калоян ще бъде върната и статуята на майката с дете в скута – израз на благодарността и признателността на жителите на града към всички сърцати българи, откликнали на тяхното нещастие.
„За жалост само такива бедствия ни обединяват, това е един от лошите изводи, които могат да се направят. А трябва да бъдем обединени постоянно, дано да станем по-добри, това е призивът, който можем да дадем“, каза в обобщение Ивайло Тонев.
Загиват осем души, сред които и 7-годишно дете. Над 50 къщи са напълно разрушени, а стотици са частично повредени и нуждаещи се от ремонт. След едногодишно разследване виновник за наводнението така и не бе открит. Потопът бе обяснен с огромното количество дъжд, изсипал се над града, за който метеоролозите твърдят, че бил изключение с вероятност едно на десет хиляди години.
Петнайсет години след трагедията в Цар Калоян почти никой не иска да говори за бедствието. Хората искат да забравят ужаса от природната стихия, въпреки че спомените са живи.
2333 лв. трябвали, за да не се повтори наводнението в Цар Калоян
„Беше нещо страшно. Бяхме вкъщи, когато дойде вълната. Водата буквално стигна до покривите на къщите, много от съседите се качиха именно там, за да се спасят“, спомня си за кошмара от наводнението 72-годишната баба Фатме. Къщата им, която е на главната улица, е една от наводнените, но е масивна и издържа. Поражения обаче има по сградата на търговския им обект. „Благодарна съм на Бог за всичко, през което преминахме. Всеки път обаче, като завали, ни обзема страх“, каза пред репортер на БТА възрастната жена.
За страха и преживяното със сълзи на очи си спомня и 71-годишната Емине Карман. Тя и семейството ѝ са едни от потърпевшите от потопа. „Къщата ни, която се намира близо до реката, беше пълна с вода и кал. Много време, средства и нерви ни костваше, за да я възстановим“, споделя жената. В деня на бедствието самата тя не си е била вкъщи, но разказва как съпругът, децата и внуците ѝ стояли на покрива на залятата им къща и по чудо останали живи и здрави. След преживения стрес тя и мъжът ѝ са отключили редица заболявания.
„Стихията няма как да се забрави, неописуемо беше“, казва Иван Крумов, на 80 години. По думите му животът продължава, но споменът остава. „Като се заоблачи, загърми и завали, някак си страхът от преживяното се завръща“, допълва дядо Иван.
Шукри Джамферов, който по онова време е бил на 17 години, също помни ужаса от печалната дата, когато двуметрова вълна помете хора, животни, къщи и коли.
Река Хлебаровска отново заплашва да наводни Цар Калоян, затлачена е
„Живеем само на 50 метра от реката. В деня на бедствието бях сам вкъщи, родителите ми работеха в чужбина“, разказва младият мъж. Отначало той не може да осъзнае какво става, но като вижда как водата прониква в къщата, пуска животните от обора, мята на гърба си възрастната си комшийка баба Марийка и излизат на главната улица, където е по-безопасно.
„Всичко се случи за много кратко време, беше като във филм, трудно е да се опише с думи“, казва Джамферов, който понастоящем е секретар на община Цар Калоян. Младият мъж обяснява, че след трагедията процентът на жителите на градчето, вложили средства, за да защитят домовете си от евентуални бедствия, се е увеличил.
„Хората си взеха поука от наводнението и застрахователната им култура се повиши. Макар че имотът ми не е близо до реката аз също си застраховах дома и имуществото“, добави секретарят на общината. Той отправи апел към държавата да обърнат внимание на по-малките общини като Цар Калоян, които са ощетени от европейско финансиране.
„Имаме изградена канализация до един етап. Положени са колекторите и първи клон е направен. Подготвен е проект за доизграждане на канализацията в града, но нямаме финансиране. Надяваме се да има някакво действие по този въпрос, защото чрез изграждането на канализация и отпускане на средства за почистване на речното корито, ще сме защитени от трагедии като тази преди 15 години“, допълни Шукри Джамферов.
Зам.-кметът Белгин Хюсеин обясни, че с помощта на всички институции в държавата общината е успяла да се справи с последиците от наводнението. Инфраструктурата е възстановена, домовете, които бяха изцяло съборени, са изградени наново. Пострадалите семейства са получили финансова помощ, строителни материали и бяла техника. По думите на зам.-кмета обаче все още има още уплаха в хората.
Другият зам.-кмет на община Цар Калоян - Ивайло Тонев, не иска да си спомня за случилото се преди 15 години. „Голямо бедствие, но срещу природата каквото и да направим, понякога просто сме безсилни“, каза той и изрази надежда кошмарът никога повече да не се повтори.
В памет на годишнината днес, мюсюлмани и християни ще отправят молитви за изцеление от мъката, потопила в скръб преди 15 години царкалоянчани. В местната църква ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите жители на града, жертви на наводнението, а в джамията хората ще се помолят както за здраве и берекет, така и бедствието да не се случва отново.
В близко бъдеще в центъра на Цар Калоян ще бъде върната и статуята на майката с дете в скута – израз на благодарността и признателността на жителите на града към всички сърцати българи, откликнали на тяхното нещастие.
„За жалост само такива бедствия ни обединяват, това е един от лошите изводи, които могат да се направят. А трябва да бъдем обединени постоянно, дано да станем по-добри, това е призивът, който можем да дадем“, каза в обобщение Ивайло Тонев.
