Започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август. Той е познат още и като голяма Богородица. Подготовката за празника трае две седмици, през които християните в пост и молитва се приготвят за достойното му отбелязване. В първия ден на поста в църквите се прави водосвет, а на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис - молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.
На днешния ден се прави трапеза с обредна „заговезнишка пита", която не се реже, а се чупи. Всички сервирани ястия трябва да са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом. Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости.
Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне. На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари. Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата. Жените си разменят украсени обредни хлябове и питки.
