Тютюневите складове в Пловдив да се превърнат в луксозни офиси за фирмите от IT индустрията, да станат новата арт-зона в града или да останат безвъзвратно в миналото, след като бъдат оставени да се разрушат. Тези варианти бяха дискутирани по време на публичната дискусия за Тютюневия град, която продължи повече от 2 часа в Дома на културата "Борис Христов" по инициатива на фондация "Пловдив 2019". Общественото обсъждане започна с презентация за десетките сгради на старите тютюневи складове между ул. "Иван Вазов" и бул. "Христо Ботев".
Архитект Мария Стоянова отбеляза, че повечето от изоставените сгради са опасни и представи добри примери от чужбина в тази насока, като акцентира върху Европейския маршрут на индустриалното наследство. Бяха очертани и основните действия, които да предотвратят разрухата на складовете и да доведат до тяхното съживяване. Сред тях са необходимостта от регистрирането им като недвижими паметници на културата, осъществяването на контакти с бизнеса, провеждането на архитектурен конкурс за идеи и съставянето на нов устройствен план.
Архитект Куртев допълни, че за спасяването на Тютюневия град всички институции трябва да работят заедно и това са Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКМ), общината и държавата с ресорните министерства. В обсъждането се включи и арх. Виолета Раева, която заяви като бивш кадър на НИКМН, че института е безпомощен по отношение на обявяването на сградите за културни паметници. По думите й тютюневите складове на Пловдив са декларирани там още от 1983 година, но процедурите са тромави и продължават с години.
Младеж, облечен в карнавален костюм, пък предложи в пространството да се създаде независим университет за култура, в който да работят например лектори от училищата в "Столипиново"и арменското училище и по този начин да функционира център за алтернативно образование. Сградите на изоставените фабрики за тютюн да се ползват за офиси от големите фирми за софтуер и високи технологии предложи графичният дизайнер Атанас Димчев. Идеята му бе подкрепена и от Павел Начев.
Най- активна в дискусията бе Пенка Калинкова, която изтъкна, че повече от 100 години градът се издържал с преработка на тютюн и се възмути, че няма развитие на идеята сградите да станат групов паметник на културата.
Сред участниците в дискусията бе и Иван Ботушаров, който е собственикът на една от сградите на ул. "Екзарх Йосиф". Той е запазил фасадата и е превърнал самата постройка в мебелен салон и предоставя често пространството за културни събития. Архитект Петко Костадинов обаче заяви, че в района липсват посетители, тъй като целият Тютюнев град е мъртъв. По негово мнение трябва да се опишат всички уникални сгради там. Според друг собственик на имоти на улиците "Одрин" и "Г. М. Димитров" районът е превърнат в кочина и липсва заинтересованост от страна на районните кметове през годините.
Към края на общественото обсъждане се включи и Катрин Сариева, за да попита: "Какво точно искате да се случи там?". Въпросът й бе насочен към "Пловдив 2019", общината и собствениците на сградите, с уточнението, че е необходимо да се даде конкретна оферта. След нея арх. Стойчо Цветилов, заяви че трябва да има по-голяма конкретика от страна на общината. Оказа се обаче, че в залата няма неин представител, тъй като зам.-кмета по културата Стефан Стоянов вече бе напуснал залата.
Архитект Робърт Чакъров сравни идеите за Тютюневия град и реалността с думите, че всичко това прилича на "сватба в чужд двор". Той се обяви категорично против високите данъци за сгради, дори и те да са неизползваеми. Художникът Емил Миразчиев пък предложи общината да откупи 2-3 сгради на складовете и да даде пример как може да се съживи Тютюневия град.
