Изложба-живопис в памет на Атанас Згалевски - Згала ще бъде открита тази вечер в Градската художествена галерия в Пловдив. Тя се осъществява по инициатива на близки и приятели на пловдивския художник.
На втория етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15 са подредени 40 платна, предоставени от семейството му, от частни колекционери и от обществени институции. 20 от изложените произведения са от фонда на Градска художествена галерия – Пловдив. Включена е представителна негова творба и от фонда на Общински институт „Старинен Пловдив“.
Атанас Згалевски – Згала е живописец, сценограф и дърворезбар от пловдивската група. Роден е на 24.10.1940 г. в Пловдив. Той е дългогодишен художник-постановчик на пловдивския Държавен куклен театър. През 1975-197г. изработва дърворезбите в къщата на Хаджи Лампша в Стария град (Балабановата къща). Атанас Згалевски има значителни заслуги по спасяването и опазването на античните мозайки от археологическите разкопки в центъра на Пловдив.
Член е на Съюза на българските художници от 1960 г., за няколко години е в ръководството на Дружеството на пловдивските художници.
През 1990 г. заминава за Мюнхен, за да работи в студио за анимационни филми. От 1991 г. се установява в Ню Йорк, САЩ, където остава до края на живота си. Работи в областта на абстрактната живопис в Грийнпойнт, Бруклин. Излага свои творби в редица американски галерии. Две негови картини са откупени и включени във филма на Пол Остър “Лулу на моста”. Картини на Згалевски притежават публични и частни галерии в България, Европа и САЩ. Художникът умира след кратко боледуване на 18.02.2008г. в Ню Йорк.
Изложбата в негова памет се открива от 18:00 часа. Очаква се на събитието да присъстват дъщеря му Цвета Згалевска, както и негови приятели от Съединените щати и различни европейски градове. Експозицията ще е достъпна за публиката до 25 март.
netinfo
Размисли на художника, открити сред неговите записки на отделни листове:
“Преди няколко месеца аз си припомних картините, които бях създал досега и разбрах, че без да осъзнавам, аз бях рисувал идеята на стените от “моя град”’ стените на моя отминал живот. Аз познавах много стени - от някои от тях са останали само камъчета, други са изчезнали отдавна, но те съществуват във времето - аз се опитвах да ги построя повторно за да ги загубя и разруша отново.
Аз се питах дали сенките на две божества от миналото на моя град не се сражават и до днес за власт в душата на всеки от нас. Едното божество представлява живота - веселие, плодородие, земята, фалическото диво страхопочитание, в съществуването на които всичко изчезва и умира, всичко личностно потъва във вечността на природата, запазвайки само страданието и болката от неговото изчезване. Другото божество, диаметрално, спокойно, светещо ярко, но сдържано, което се стапя в ефимерността на мечтата, не само символизира хармонията, но е самата хармония.
Аз реших, ако това е вярно, по-добре да оставя временно тия два принципа, тия две сенки от миналото, да продължават да се противопоставят и борят за мощ в моите картини.”
