Къщата на Саръ Ставри на Джамбаз тепе, която бе закупена от Пловдивската митрополия, ще бъде обследвана за носимост и якост. Заради това тя бе опасана със скеле и опакована със строителни пана, съобщи за DarikNews кметът на район „Централен“ Георги Стаменов.
Старинната сграда над 30 години стоя необитаема и непрекъснато бе подложена на вандалски прояви от страна на фенове от двете футболни агитки под тепетата. Сега предстои тя да бъде ремонтирана и възстановена в предишния й красив вид.
Засега все още не е ясно какво ще бъде предназначението ѝ, посочи Стаменов. Предстои да се направи проект за реставрация на сградата. До този момент обаче такъв проект не е подаден в администрацията на район „Централен“.
„Добра новина е, че сградата ще бъде възстановена, има достатъчно архиви за максимално автентичния ѝ вид и се надявам в близката година, година и половина, реставрацията да стане факт“, коментира Стаменов, но подчерта, че на този етап не е ясно какво ще бъде предназначението на постройката.
Някога тази сграда е била най-впечатляващата на ул. „Княз Церетелев“ в Стария град. Тя се забелязвала отдалеч, още преди да се влезе в града. Къщата била симетрична като разпределение, със салон и четири стаи на етаж. По разкази на съвременниците, тази къща била истинско инженерно чудо за времето си. Огромният максент, върху който е стъпила, струвал колосална сума, близка до тази, платена за грубия строеж на къщата на Аргир Коюмджиоглу, в която сега се помещава Етнографският музей, пишат администраторите на фейсбук страницата Архитектурата на Възрожденския Пловдив - Φιλιππούπολις, Filibe
Ето какво разказва Константин Моравенов за нея през 60-те години на 19-ти век: "Къщата сега (ок. 1860г.) е на Димитър Славов (Славиди) - българин, той я наследил от сестра си, а тя от мъжа си - Саръ Ставри. Той я купил от хаджи Костадин Абаджийт, който я купил от хаджи Славя Абаджийт, с което Ставри всъщност откупува бащината къща на съпругата си. Саръ Ставри е известен още като Ставре Козма - лангера (гърчеещ се българин), абаджия от Станимака (Асеновград), брат на Стефан Механджията. Като се замогнал Ставри с достойнството и прилежанието на съдружника си Станчо Иванов - Станчиди, повикал към 1830 г. брат си в Пловдив и му отворил тук механа.".
Впоследствие Саръ Ставри направил от девическо училище, известно като „Зелено девическо училище“. По-късно къщата станала пансион към българската мъжка гимназия. През 1898 г. красивата къща изгаря. Остава само максентът (каменната долна част), който по-късно бива надстроен с нова постройка - централното гръцко училище (до 1906 г.).
По времето на социалистическия режим е решено къщата на Саръ Ставри да се възстанови като ресторант, така над тунела се появява "бункера", който виждаме и до днес. Реставрацията никога не е завършена.
Старинната сграда над 30 години стоя необитаема и непрекъснато бе подложена на вандалски прояви от страна на фенове от двете футболни агитки под тепетата. Сега предстои тя да бъде ремонтирана и възстановена в предишния й красив вид.
DarikNews
„Добра новина е, че сградата ще бъде възстановена, има достатъчно архиви за максимално автентичния ѝ вид и се надявам в близката година, година и половина, реставрацията да стане факт“, коментира Стаменов, но подчерта, че на този етап не е ясно какво ще бъде предназначението на постройката.
DarikNews
Ето какво разказва Константин Моравенов за нея през 60-те години на 19-ти век: "Къщата сега (ок. 1860г.) е на Димитър Славов (Славиди) - българин, той я наследил от сестра си, а тя от мъжа си - Саръ Ставри. Той я купил от хаджи Костадин Абаджийт, който я купил от хаджи Славя Абаджийт, с което Ставри всъщност откупува бащината къща на съпругата си. Саръ Ставри е известен още като Ставре Козма - лангера (гърчеещ се българин), абаджия от Станимака (Асеновград), брат на Стефан Механджията. Като се замогнал Ставри с достойнството и прилежанието на съдружника си Станчо Иванов - Станчиди, повикал към 1830 г. брат си в Пловдив и му отворил тук механа.".
Впоследствие Саръ Ставри направил от девическо училище, известно като „Зелено девическо училище“. По-късно къщата станала пансион към българската мъжка гимназия. През 1898 г. красивата къща изгаря. Остава само максентът (каменната долна част), който по-късно бива надстроен с нова постройка - централното гръцко училище (до 1906 г.).
По времето на социалистическия режим е решено къщата на Саръ Ставри да се възстанови като ресторант, така над тунела се появява "бункера", който виждаме и до днес. Реставрацията никога не е завършена.
https://www.facebook.com/pg/PlovdivRenaissanceArchi/photos/?tab=album&album_id=754580061372262
Публикувахте от Архитектурата на Възрожденския Пловдив - Φιλιππούπολις, Filibe в Понеделник, 20 януари 2020 г.