С повече от 600 печени агнета посреща Гергьовден пазарджишкото село Паталеница. Гергьовден е празникът, който връща в селото всички гурбетчии и изселници от градовете. Всеки от тях води гости, с които на този ден се събират над 10 000 души. Пред всяка къща може да се види трап с жар, над която цвърчи чеверме.
Тази традиция е част от живота на хората още от езически времена, казва кметът Ангел Налбатски. По негови сметки от 800-те домакинства надали има и 200, в които няма да се върти гергьовско агне. В опитите да проучи историята й той е стигнал до предхристиянските векове. Тогава Паталеница било с основен поминък животновъдство. На 7 май чобаните изкарвали стадата в планината и се връщали в късна есен, преди първия сняг. Преди това на 6 май си давали курбан за здраве. Всеки белязвал първото мъжко агне в стадото си за годината и точно него трябвало да пренесе в жертва. Обвързването на уникалния ритуал със свети Георги и с Деня на армията е станало много по-късно, казва Налбатски.
Той помни как по време на социализма местни велможи напразно се опитали да изкоренят обичая. Първо започнали с думи: не било правилно да се разхищават само за ден толкова много агнета. Един от тях стигнал до светотатство – превърнал селската църка в конюшня. Скоро след това починал. Поне с продължение на 10 години всяка пролет точно на 6 май цялото мъжко население в Паталеница било викано в запас. Държали ги в една кория над селото, без да правят нищо, и ги пускали едва вечерта на Гергьовден. Междувременно обаче жени, деца и баби правели без тях чеверметата. Вероятно така е възникнало и женското участие в печенето на агнета, което продължава и до днес.
После пък имало забрана а се колят жертвените животни в селото. Налбатски си спомня как мъжете се организирали на групи, тръгвали с коне и магарета към планински села, някои стигали чак до Дорково и Костандово. Там колели агнета, изчиствали ги, слагали ги на гръб в раницата и си ги носели вкъщи за печене на Гергьовден.
Днешният 6 май е родов празник и всяка фамилия го празнува поотделно. Всички от родата трябва да се приберат. От предишните дни са заприиждали хора от САЩ, Канада, Англия, Бразилия, Аржентина, Русия и още откъде ли не. Като стане чевермето, всички сядат на трапезата да се видят и да поговорят като близки.
Подготовката на жертвения агнец започва от предния ден, когато се спява в църквата. По зори в предварително изкопания трап стопаните слагат лозови пръчки от резитбата в предишната година. Ако няма, може и други, но не бива да са от дивак или габър, а от плодно дърво, за да има берекет, обяснява Налбатски. Шишът за агнето пък може да е само от ела или липа. Според кмета в това няма символика, просто тези видове не предават страничен дъх на месото. Печенето продължава между 6 и 8 часа в зависимост от големината на животното. Като започне да се запича майсторът го пръска от време на време с вода от менче със зелена китка. Междувременно навсякъде са разперени трапези, вдигат се наздравици, пеят се народни песни, свирят акордеони, гайди, кларинети, вихрят се ръченици и хора.
Заради обичая, пазен ревностно през годините, повече от половината мъже в Паталеница са майстори-касапи. На въпроса дали кметът също е касапин, Налбатски отговаря: „Само човек още не съм клал“. За някои може да звучи жестоко, но той обяснява нещата с желязна логика: добитъкът се гледа затова – за да храни хората.
С Гергьовден в Паталеница започва лятната серия от големи празници. Тя продължава на 29 юни с храмовия празник на манастира „Свети Петър и Павел“. От 1956-та, когато са обединени в едно селата Паталеница и Баткун, нито една година не са пропуснали да го отбелязват заедно. Празникът на селото пък е на Свети Панталеймон, 27 юли. Следващите чествания са на Голяма Богородица, 15 август.
Тази традиция е част от живота на хората още от езически времена, казва кметът Ангел Налбатски. По негови сметки от 800-те домакинства надали има и 200, в които няма да се върти гергьовско агне. В опитите да проучи историята й той е стигнал до предхристиянските векове. Тогава Паталеница било с основен поминък животновъдство. На 7 май чобаните изкарвали стадата в планината и се връщали в късна есен, преди първия сняг. Преди това на 6 май си давали курбан за здраве. Всеки белязвал първото мъжко агне в стадото си за годината и точно него трябвало да пренесе в жертва. Обвързването на уникалния ритуал със свети Георги и с Деня на армията е станало много по-късно, казва Налбатски.
Той помни как по време на социализма местни велможи напразно се опитали да изкоренят обичая. Първо започнали с думи: не било правилно да се разхищават само за ден толкова много агнета. Един от тях стигнал до светотатство – превърнал селската църка в конюшня. Скоро след това починал. Поне с продължение на 10 години всяка пролет точно на 6 май цялото мъжко население в Паталеница било викано в запас. Държали ги в една кория над селото, без да правят нищо, и ги пускали едва вечерта на Гергьовден. Междувременно обаче жени, деца и баби правели без тях чеверметата. Вероятно така е възникнало и женското участие в печенето на агнета, което продължава и до днес.
После пък имало забрана а се колят жертвените животни в селото. Налбатски си спомня как мъжете се организирали на групи, тръгвали с коне и магарета към планински села, някои стигали чак до Дорково и Костандово. Там колели агнета, изчиствали ги, слагали ги на гръб в раницата и си ги носели вкъщи за печене на Гергьовден.
Днешният 6 май е родов празник и всяка фамилия го празнува поотделно. Всички от родата трябва да се приберат. От предишните дни са заприиждали хора от САЩ, Канада, Англия, Бразилия, Аржентина, Русия и още откъде ли не. Като стане чевермето, всички сядат на трапезата да се видят и да поговорят като близки.
Подготовката на жертвения агнец започва от предния ден, когато се спява в църквата. По зори в предварително изкопания трап стопаните слагат лозови пръчки от резитбата в предишната година. Ако няма, може и други, но не бива да са от дивак или габър, а от плодно дърво, за да има берекет, обяснява Налбатски. Шишът за агнето пък може да е само от ела или липа. Според кмета в това няма символика, просто тези видове не предават страничен дъх на месото. Печенето продължава между 6 и 8 часа в зависимост от големината на животното. Като започне да се запича майсторът го пръска от време на време с вода от менче със зелена китка. Междувременно навсякъде са разперени трапези, вдигат се наздравици, пеят се народни песни, свирят акордеони, гайди, кларинети, вихрят се ръченици и хора.
Заради обичая, пазен ревностно през годините, повече от половината мъже в Паталеница са майстори-касапи. На въпроса дали кметът също е касапин, Налбатски отговаря: „Само човек още не съм клал“. За някои може да звучи жестоко, но той обяснява нещата с желязна логика: добитъкът се гледа затова – за да храни хората.
С Гергьовден в Паталеница започва лятната серия от големи празници. Тя продължава на 29 юни с храмовия празник на манастира „Свети Петър и Павел“. От 1956-та, когато са обединени в едно селата Паталеница и Баткун, нито една година не са пропуснали да го отбелязват заедно. Празникът на селото пък е на Свети Панталеймон, 27 юли. Следващите чествания са на Голяма Богородица, 15 август.
