Младеж намери майка си след 18 години раздяла. Историята с красив край се случи с възпитаник на Възпитателното училище-интернат в Ракитово.
"18-годишният Хасан е дошъл в учебното заведение от социален център", разказа директорът на учебното заведение Свилен Топчиев.
Тази пролет при навършване на пълнолетие сам споделя желание да се свърже с родителите си. Чрез полицейски служител успява да намери адрес на родителите си. Оказва се, че те вече не живеят заедно.
С помощта на класната си Цветанка Добрева изработва мартенички, които изпраща на майка си за 8 март, а на баща си - за първа пролет. Няма големи надежди да му отговорят, но решава да опита.
Приятната изненада идва дни след Празника на жената. Майката на Хасан се обажда и иска да чуе сина си. Настаняват момчето да седне, преди да вземе телефона, виждайки силното му вълнение.
Той разговаря за първи път от 18 години не само с родителката си, но и с по-малката си сестра, която също пожелава да го чуе и да се запознае с него, макар и само по телефона.
През целия си живот Хасан е знаел, че има родители и те са някъде в България. Виждал ги е само веднъж, при едно от делата, водени за настаняването му в социален дом.
Голямата му мечта е да поддържа връзка с роднините си и да не се чувства повече сам на този свят.
"18-годишният Хасан е дошъл в учебното заведение от социален център", разказа директорът на учебното заведение Свилен Топчиев.
Тази пролет при навършване на пълнолетие сам споделя желание да се свърже с родителите си. Чрез полицейски служител успява да намери адрес на родителите си. Оказва се, че те вече не живеят заедно.
С помощта на класната си Цветанка Добрева изработва мартенички, които изпраща на майка си за 8 март, а на баща си - за първа пролет. Няма големи надежди да му отговорят, но решава да опита.
Приятната изненада идва дни след Празника на жената. Майката на Хасан се обажда и иска да чуе сина си. Настаняват момчето да седне, преди да вземе телефона, виждайки силното му вълнение.
Той разговаря за първи път от 18 години не само с родителката си, но и с по-малката си сестра, която също пожелава да го чуе и да се запознае с него, макар и само по телефона.
През целия си живот Хасан е знаел, че има родители и те са някъде в България. Виждал ги е само веднъж, при едно от делата, водени за настаняването му в социален дом.
Голямата му мечта е да поддържа връзка с роднините си и да не се чувства повече сам на този свят.
