Пловдив ЕСК
93223
Пловдив ЕСК
Да си Европейска столица на културата е уникален шанс да получиш урок как се създава събитие. Това каза в студиото на ДАРИК РАДИО полякинята Мери Садовска. Тя е била асистент на главния куратор в направление „Сценични продукции“ във Вроцлав - Европейска столица на културата през 2016 г. Полякинята беше в Пловдив по покана на фондация "Пловдив 2019", за да предаде опита си в работата с доброволци. В рамките на два дни тя работи с близо 150 участници от различни възрасти. Обучението бе насочено към изграждане на умения за работа в екип при организирането на мащабни културни събития.
Г-жо Садовска, какво по-конкретно бихте разказали за обучението в доброволчество, как протича и какви подходи прилагате?
Първо искам да благодаря за поканата за това обучение и за възможността да споделим опита на град Вроцлав, който беше столица на културата през 2016 г. Основната цел е да събудим доброволческия дух сред участниците. За да постигнем това, трябва да престанем да мислим и да започнем да действаме. Това ще го направим с различни техники, една от които е пърформансът, ще извлечем различните ползи, които той носи, за да разберем какво е да си доброволец всъщност. Аз самата имам опит както като доброволец, така и като обучаващ доброволци. Пърформансът и театралният подход към този вид дейност се оказват много полезни както за младите, така и за не чак толкова младите пловдивчани, да разберат колко велико приключение е доброволчеството.
Може ли да дадете някакъв пример за упражнение или пърформанс, което преживявате заедно с доброволците, предполагам, че това се случва по някакъв казус?
О, това може да се случи много лесно, защото Пловдив вече е избран за Европейска столица на културата. При всички случаи ще има ситуации, в които няма да е ясно какво и как точно ще се случи. Затова ние ще импровизираме с театрална техника. И точно това ще правим с участниците. Ще имаме малка пиеса или игра, в която задачата ни ще е да разрешим даден проблем. И като пример мога да им кажа: сега вие ще помагате за едно много значимо събитие! Например, от Вас се очаква да давате различна информация на хората, които пристигат. Но всъщност Вие нямате тази информация. И така, сега като актьори, се опитайте да изиграете тази ситуация – покажете ми какво правите, какво е поведението Ви, какво си представяте, че може да се случи. И тази задача е много проста. Когато нещо е на теория – да, стои красиво на хартия. Или е красиво да го чуеш изречено. Но само когато поставиш себе си в дадена ситуация, само тогава ще знаеш как ще се държиш, от какво се страхуваш или пък какво те прави щастлив.
Говорим за театър, как с помощта на това изкуство може да се намали социалното изключване и да се минимизират различията, когато има една обща цел?
По най-различни начини. Първо, когато използваш театралните техники, позволяваш на хората да намерят себе си, чрез влизането в роли, различни от тези, в които те са били от началото на съществуването си. Например, като работя с деца и младежи, които идват от много бедна социална среда, те винаги се чувстват като някой, който е изключен, като някой, който е най-зле в отбора. Тогава аз ги карам да влязат в ролята на някой, който е лидер, някой, който отговаря за нещо. И те изненадващо откриват, че невинаги са жертвите в ситуацията, че винаги могат да направят нещо повече. Всъщност всичко се свежда до това, да промениш дефиницията, която си създал за себе си. Така нещо, което се ражда в играта, в пърформанса, в забавлението, всъщност се превръща в пример кой можеш да си за в бъдеще или какви са твоите възможности, умения и нови способности.
Да поговорим и за Вроцлав – европейска столица на културата 2016. Какви постижения имахте и какви трудности възникнаха, с които се наложи да се справяте?
Това, което мога да кажа със сигурност е, че участниците във всички дейности и културни прояви бяха доволни и щастливи от това, което се случва в града им. Те желаят да има култура във Вроцлав, те искат да бъдат част от всичко това и искат да създават, което също е много важно; че какво и как се случва в града, има въздействие върху тях, а също и че са горди със своя град и това е заради културния живот в него. Станахме свидетели на това как хиляди и хиляди граждани излизаха по улиците на града като зрители, като участници в пърформанси, като творци, а също и като като хора, които могат да кажат какво харесват и какво не. Те имаха шанса да бъдат съдии и да покажат какво е важно за тях и кое не е добре. Европейска столица на културата е шанс да получиш велик урок как да създадеш едно събитие и тук бяха предизвикателствата за творческите екипи и продуцентите, за това как да бъдеш участник, как да постъпиш с публиката, а също и как да промотираш града си, как да говориш за него – това също беше важна задача за всички нас. Във всички тези ситуации ние преживяхме някакви трудности. След това обаче, ако ги бяхме разрешили добре, а това се случваше през повечето време, се чувствахме като хора, постигнали голям успех.
Г-жо Садовска, какво по-конкретно бихте разказали за обучението в доброволчество, как протича и какви подходи прилагате?
Първо искам да благодаря за поканата за това обучение и за възможността да споделим опита на град Вроцлав, който беше столица на културата през 2016 г. Основната цел е да събудим доброволческия дух сред участниците. За да постигнем това, трябва да престанем да мислим и да започнем да действаме. Това ще го направим с различни техники, една от които е пърформансът, ще извлечем различните ползи, които той носи, за да разберем какво е да си доброволец всъщност. Аз самата имам опит както като доброволец, така и като обучаващ доброволци. Пърформансът и театралният подход към този вид дейност се оказват много полезни както за младите, така и за не чак толкова младите пловдивчани, да разберат колко велико приключение е доброволчеството.
Може ли да дадете някакъв пример за упражнение или пърформанс, което преживявате заедно с доброволците, предполагам, че това се случва по някакъв казус?
О, това може да се случи много лесно, защото Пловдив вече е избран за Европейска столица на културата. При всички случаи ще има ситуации, в които няма да е ясно какво и как точно ще се случи. Затова ние ще импровизираме с театрална техника. И точно това ще правим с участниците. Ще имаме малка пиеса или игра, в която задачата ни ще е да разрешим даден проблем. И като пример мога да им кажа: сега вие ще помагате за едно много значимо събитие! Например, от Вас се очаква да давате различна информация на хората, които пристигат. Но всъщност Вие нямате тази информация. И така, сега като актьори, се опитайте да изиграете тази ситуация – покажете ми какво правите, какво е поведението Ви, какво си представяте, че може да се случи. И тази задача е много проста. Когато нещо е на теория – да, стои красиво на хартия. Или е красиво да го чуеш изречено. Но само когато поставиш себе си в дадена ситуация, само тогава ще знаеш как ще се държиш, от какво се страхуваш или пък какво те прави щастлив.
Говорим за театър, как с помощта на това изкуство може да се намали социалното изключване и да се минимизират различията, когато има една обща цел?
По най-различни начини. Първо, когато използваш театралните техники, позволяваш на хората да намерят себе си, чрез влизането в роли, различни от тези, в които те са били от началото на съществуването си. Например, като работя с деца и младежи, които идват от много бедна социална среда, те винаги се чувстват като някой, който е изключен, като някой, който е най-зле в отбора. Тогава аз ги карам да влязат в ролята на някой, който е лидер, някой, който отговаря за нещо. И те изненадващо откриват, че невинаги са жертвите в ситуацията, че винаги могат да направят нещо повече. Всъщност всичко се свежда до това, да промениш дефиницията, която си създал за себе си. Така нещо, което се ражда в играта, в пърформанса, в забавлението, всъщност се превръща в пример кой можеш да си за в бъдеще или какви са твоите възможности, умения и нови способности.
Да поговорим и за Вроцлав – европейска столица на културата 2016. Какви постижения имахте и какви трудности възникнаха, с които се наложи да се справяте?
Това, което мога да кажа със сигурност е, че участниците във всички дейности и културни прояви бяха доволни и щастливи от това, което се случва в града им. Те желаят да има култура във Вроцлав, те искат да бъдат част от всичко това и искат да създават, което също е много важно; че какво и как се случва в града, има въздействие върху тях, а също и че са горди със своя град и това е заради културния живот в него. Станахме свидетели на това как хиляди и хиляди граждани излизаха по улиците на града като зрители, като участници в пърформанси, като творци, а също и като като хора, които могат да кажат какво харесват и какво не. Те имаха шанса да бъдат съдии и да покажат какво е важно за тях и кое не е добре. Европейска столица на културата е шанс да получиш велик урок как да създадеш едно събитие и тук бяха предизвикателствата за творческите екипи и продуцентите, за това как да бъдеш участник, как да постъпиш с публиката, а също и как да промотираш града си, как да говориш за него – това също беше важна задача за всички нас. Във всички тези ситуации ние преживяхме някакви трудности. След това обаче, ако ги бяхме разрешили добре, а това се случваше през повечето време, се чувствахме като хора, постигнали голям успех.
