„Един ден да поживея в свободна България, подир това нека ме грабне смъртта, няма да ми е жално”.
д-р Константин ВезенковВ контекста на отшумяващия Национален празник 3-ти март, но и с идеята за това, че паметта на хората, оставили значими следи в историята трябва да се почита не непременно само в определени дни, днес ще припомним съдбата на героичния лекар на Трета Опълченска дружина, д-р Константин Везенков - „героичният лекар” на III-та Опълченска дружина.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. на българска земя умират хиляди военни и цивилни в името на едно свято дело – свободата на България. Сред тях има и немалко лекари. Върху каменните блокове на Докторския паметник в София са изсечени фамилиите и инициалите на 531 руски медици, загинали при изпълнение на хуманния си дълг. Паметникът напомня за саможертвата им в името на човешкия живот и положените усилия той да бъде запазен, без значение какви са условията, в които се работи и каква опасност тегне над самите тях.
Сред тези имена е и д-р Константин Везенков – „героичният лекар” на III опълченска дружина.
За основател на рода Везенкови се счита бащата на Константин Иван (Йован), роден през 1805 г. в село Тресонче, Дебърско. Селото често ставало плячка на арнаутски набези и 20-годишният Йован, който вече имал занаят – строител, решава да тръгне на гурбет. Преселва се в Крушево и се жени за Илина, която му ражда пет деца, трима сина и две дъщери: Стоян, Петър, Константин, Румена и Мара. Константин Иванов Везенков е роден през 1848 г. в град Крушево, днес в Република Македония.
rvim pleven
Името на д-р Константин Везенков попада в документите, свързани със създаването на Българското опълчение, далеч преди обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. Още през ноември 1876 г., Везенков е сред групата български лекари – руски възпитаници, посочени поименно от ген. Столетов в рапорт до ген. Непокойчицки, който при подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. През април 1877 г. със заповед на ген. Столетов са назначени командирите на роти, младшите офицери и лекарите в Българското опълчение. На Константин Везенков се пада честта да бъде лекар на III опълченска дружина.
За приемането и обмундирването на опълченците се учредяват две комисии. Първоначално комисията за приемането на доброволците се председателства от полковник Д. Н. Корсаков, впоследствие е оглавена от И. С. Иванов, а за нейни членове са назначени майор П. Миних и д-р Константин Везенков.
Следват епичните сражения на Българското опълчение при Стара Загора, Шипка и Шейново, останали в българската история като символ на най-високите воински добродетели. В тези дни на масов героизъм и саможертва с най-голяма сила се откроява всеотдайността и смелостта на д-р Константин Везенков при изпълнението на лекарските му задължения.
В боя при Стара Загора той неуморно обслужва ранените под неприятелските изстрели. От неговата помощ обаче се възползват само част от опълченците, ранени в началото на боя, останалите са заловени и избити. Тази съдба за малко да сполети и самия него, тъй като увлечен в работата си да изважда куршуми, шрапнели и превързва рани, той не забелязва приближаващите на 150 -200 метра в тил турски войници. В последния момент яхва коня си и успява да се спаси от смъртта.
В критичните дни по време на отбраната Шипка, д-р Везенков забравяйки, че е лекар, събира леко ранените от превързочния пункт, за да ги поведе в контраатака. На упрека на корпусния лекар, че трябва да обслужва ранените, той възразява: „Най-святата обязаност на всеки честен патриот е да спаси един цял народ от смърт и позор….”. За храбростта на д-р Везенков красноречиво говори и фактът, че не се поколебава сам на кон да премине по непрекъснато обстрелвано трасе, за да занесе важно съобщение на предните позиции.
След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., стремителното напредване на руските войски към Одрин и Цариград се развива при сложни и рисковани обстоятелства. От една страна е налице пълна демобилизация и паническо отстъпление на противниковите сили на юг от Балкана, от друга е обезпокоителната обстановка на левия фланг - четириъгълникът от крепости Варна – Шумен – Русе – Силистра. Тук е съсредоточена 80 – 100 хилядна турска армия, много добре въоръжена и снабдена с огромно количество боеприпаси. Отделно в района на Ески Джумая (Търговище), Осман пазар (Омуртаг), Котел и подножието на Балкана, турците разполагат с още 35 000 души. Застрашителното присъствие на такава бойна сила в тила на настъпващата към столицата на Османската империя руска армия става особено опасно в края на 1877 г., когато турските войски в района активизират действията си. Боевете постепенно обхващат и Котленския край, където преминават последните бойни дни на Българското опълчение.
Край с. Кадър факлии, Котленско, е последното сражение, в което участва д-р Везенков.
„Подире ми юнаци!” - С тези думи на 22 януари 1878 г. безстрашният лекар повежда конницата в нова атака срещу башибозуците. Когато атакуващите достигат врага, един неприятелски куршум в гърдите сваля д-р Везенков от коня. Поведената от него атака завършва успешно, но раната му е смъртоносна. Откаран е в близкото с. Медвен, а след това в Котел. Като лекар Везенков осъзнава, че раната му е неизлечима, но въпреки това не пада духом.
През пролетта на 1878 г. е изпратен в Русия, където известно време е на лечение в Киевската военна болница, а по-късно в Одеса. Везенков наистина дочаква радостта на българския народ от Санстефанския мир, а също така и огорчението му от Берлинския договор. Последните месеци от своя живот д-р Константин Везенков прекарва в град Феодосия, където вследствие на смъртоносната рана умира в края на 1878 г.
За доблестното си държание в боя при Стара Загора, със заповед на Действащата армия, д-р Везенков е награден с ордена Св. Ана, III ст. с мечове. За неговите подвизи при отбраната на Шипка е награден с ордена Св. Станислав, II ст. с мечове. В наградния му лист от 1 септември 1878 г. е отбелязан и сребърен медал в памет на войната 1877-1878 г. и за отбраната на Шипка, а за участието му в боя при селата Садово и Кадър факлии е представен за ордена Св. Владимир, IV степен.
Историкът на трета опълченска дружина С. И. Кисов пише: ,,Д-р Везенков беше побъркал кариерата си. Той трябваше офицер да бъде, тъй като в храбростта и самоотвержеността си не отстъпваше и на най-храбрия войн: той не изпущаше случая рамо до рамо с войниците, с гола в ръката шашка, безстрашно да се хвърли върху противника”.
През 1934 г. с. Кадър факлии, което на турски означава Светлото село, е преименувано на Везенково. В центъра на с. Везенково, община Сунгурларе, област Бургас, има бюст паметник на д-р Константин Везенков, изработен от мрамор и дялан камък с надпис: „Д-р Константин Везенков 1848 -1878”. На лобното място на героя, на разклона за селото е поставен паметник с паметна плоча, която гласи: „На това място бе смъртно ранен д-р Везенков”.
Не увяхват цветята на признателност пред паметта на медиците, участвали в Руско-турската война 1877-1878 г. Навършването на 170 г. от рождението и 140 г. от смъртта на д-р Константин Везенков са повод отново да напомним за достойния живот на един родолюбив българин.
Галин Димитров -
Регионален военноисторически музей - Плевен
